Темата за партийните субсидии отново е актуална, след като премиерът Бойко Борисов внесе в Народното събрание законопроект на Министерския съвет за намаляване на сумата на 1 лев за получен реален глас.

Държавата финансира политическите партии вече близо 19 години – от 2001 година досега. Идеята е въведена от правителството на ОДС, а през годините почти всеки кабинет е пипал този закон.

Основната причина, която се изтъква е независимостта на политическите субекти. Те имат нужда от средства, за да извършват своята дейност, а ако не им ги дава държавата, ще ги набавят по друг път, който може да ги вкара в зависимост. Големият въпрос през годините винаги е бил за размера. Той се е променял неколкократно.

Особена динамично се променя ситуацията от 2001 до 2014 година. Последната промяна е именно от тогава - при мнозинството на БСП и ДПС и управлението на кабинета "Орешарски". Първаночално политическите сили, събрали 1% от гласовете на парламентарни избори, са получавали по един лев на бюлетина, пусната за тях.

Законът за политическите партии се промена бързо след това – през 2005 година сумата е обвързана с минималната работна заплата – 1% от тогава 150 лева. Това прави 1,50 на глас, но сумата за партиите на практика расте с доходите. Така продължават нещата до 2007 година, когато процентът се покачва и става 2 от МРЗ или 3,60 лв. на глас, а само две години по-късно процентът вече е 5 или 12 лева на глас. Причината за рязкото покачване, освен промяната на процента, е и ръстът на минималната работна заплата.

През 2011 година при първия кабинет на Бойко Борисов сумата е фиксирана и отвързана от минималната работна заплата. Депутатите от мнозинството в 41-то НС решават, че тя ще остане 12 лева, независимо от движението на доходите. Последната промяна при партийните субсидии е от 2014 година – при 42-то Народно събрание и мнозинството на БСП и ДПС. Тогава тя е намалена с 1 лев и става 11 на получен глас.

Темата за партийните субсидии стана отново актуална заради референдума през 2016 година, предизвикан от Слави Трифонов и шоуто му. Един от трите въпроса в него беше: "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?".

С "Да" отговориха  2 516 791 души или 72.16% от гласувалите. Допитването обаче не премина задължителната избирателна активност, за да бъдат резултатите задължителни за изпълнение. Вече близо три години дебатът не стихва.

В началото всички партийни лидери се обявиха за разумно намаляване на субсидиите, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов дори заговори за цялостното премахване. До реално внасяне на законопроект за промяна на Закона за политическите партии обаче така и не се стигна.

В края на 2018 година, при свое гостуване в "Шоуто на Слави", премиерът изрази готовност за намаляване на парите на партиите, но предупреди: "Ако направим такава ниска субсия от 1 лев на глас партиите и парламентът веднага ще попаднат в ръцете на богати хора. Защото това е единственият начин партиите да имат своя политически живот".

Днес, при внасянето на закона, финансовият министър Владислав Горанов също намекна, че въпреки че е участвал в изготвянето, има своите опасения: "Очевидно обаче политическата система е незряла и много лесно с популистки ходове можеш да обърнеш обществените настроения срещу модела", обясни Горанов.

"Очевидно обаче политическата система е незряла и много лесно, с популистки ходове, можеш да обърнеш обществените настроения срещу модела", обясни Горанов.

Пред 2017 година лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви: "В началото на 44-тото Народно събрание БСП ще внесе предложение за промяна в закона за намаляване на субсидиите на партиите". Тогава червените не бяха готови с конкретната сума, а явно така и не станаха, защото закон не внесоха. През годините обаче червените са се обявявали за разумна сума.

Опасения неколкократно са изказвали и от ДПС. "Ако партиите не се финансират от държавата, това ще става с парите от сивия сектор, партийните субсидии не са лукс, а необходимост", заяви преди време Йордан Цонев.

Така по всичко личи, че макар да са против, повечето политически сили ще подкрепят идеята на кабинета. Въпреки че самият премиер го определя като рисковано.

За да стане факт законът обаче той трябва да мине на две четения през парламента, а залежаването му в деловодството е добър начин да умре – от естествена смърт, без някой да гласува против.имка: БГНЕС