Празниците и традициите в България нямат край. Още в първия ден на Новата година решихме да ви пренесем назад във времето и да призовем всички, които вече са в депресия след празниците да се впуснат в света на фолклора. Около Пловдив и в цяла България едни от най-големите празници и фолклорни фестивали предстоят. Затова не му мислете и се насладете на пъстротата на родните ни традиции, изпълнители, таланти, вълшебни места, забавни конкурси и състезания.

Посетете различни чествания през месец януари като:

„Надпяването на пръстени” в Копривщица, Кукери на Васильовден, „Дервишовден” във Варвара, „Мъжко ледено хоро” в Калофер и много други.

България е богата на таланти, запознайте се отблизо с тях, станете част от празниците, почувствайте се българи и бъдете горди от това!

Ето и няколко фолклорни обичаи и фестивали в Пловдивска област, които да посетите. Някои са по-близо, други не чак толкова, но си заслужава да станете част от фолклорната приказка, която разказва България:

Обичай „Надпяване на пръстени” в гр. Копривщица – 1 януари

На този празник момите донасят в бял котел вода от извор или кладенец. В зависимост от това на кой празник се извършва обреда, тази вода се нарича: мълчана, василиевска, цветна и други.

След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен, гривна и пр. в котела. Фолклорни фестивали и събори. Котелът оставят през нощта под трендафил или друго цвете "на звездите".

На сутринта, една от момите или малко момиче, пременено като булка вади пръстените и китките, а останалите обикалят около нея, пеейки песни – припевки.

Така те предричат за близка или далечна женитба, дали избраникът ще е беден или богат, какви ще са качествата на бъдещия жених и други.

Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдване на мечтите и надеждите за щастлив семеен живот. Накрая се играе общо хоро.

В песните може да чуете ето такива подобни текстове:

- Куятуй мома най-доброчеста, нейният пръстен най-напред върви

- Сидни булка, пудай пръстен

- На стол седи, пиро държи,  коя е честита, на зла свекърва

На други места се казват прости гатанки:

- по море плува, жълтици брои! Иху!

(търговец или хаджия ще вземе), или

- През дол бега, цървул стега! Иху!

(хайдутин ще е)

„Дервишовден” – с. Варвара – 1 януари

Старите жители на селото разказват, че Варвара празнува Дервишовден на Васильовден, а подготовката за празника започва цели два месеца преди това. Преди много години започва почитането му като празник, тъй като кукерските игри са ритуали за прогонването на злите духове, и надежда за повече здраве и берекет.

Кукерите ходели от къща на къща, като пожелавали да е здрава, мирна и честита Новата година. След това, този обичай се превръща в традиция и така започва да се повтаря от година на година и до ден днешен.

Участиците в празника са предимно мъже, които стягат маските и костюмите си. Разделят се по махали и се стараят никой да не види одеждите на останалите. Още от самото начало маските във Варвара са изобразявали предимно образи на животни, пише Sabori.bg

С много веселие е съпроводен и образът на невестата. По традиция на Коледа в читалището се провежда дервишко събрание, предхождащо празника. Тогавасе избира дервишки ансамбъл, който включва – невеста, младоженес, девер, деверица, цигани, мечкар, мечка и поп. Костюмите им са строго определени – местни и автентични. Деверицата реди в сито зелени клонки, с които цял ден да закичва гостите и домакините за здраве.

Амсамбълът тръгва под звуците на гайда и тъпан в 2 часа сутринта от единия край на селото, та чак до другия. 

Към 10:30 те са в центъра на селото, където ги очакват много хора – местни и гости. Извива се традиционното дервишко хоро и пристигат кукерските групи, всяка, от която със своя водач.

Започват кукерските игри и закачки. Един от най-обичаните и почитани празници продължава цял ден и цяла вечер.

Къде другаде може да посетите традиционни местни кукерски игри?

- Кукери на Васильовден – с. Лозен, обл. Пазарджик

Големи и малки се маскират облечени в кукерски костюми и обикалят селото, за да прогонят злите духове, като сурвакат за здраве и късмет стопаните.

- Кукери – с. Ветрен дол, обл. Пазарджик

Маскират се само мъже и винаги има булка  и младоженец, които обикалят селото и ръсят с вода и здравец за здраве. Всички стопани на къщите им дават вино, храна или пари, за да остане традицията жива. Истински майсторлък е да приготвиш костюма на дервиша – трябват много кожи, мъжът ги шие сам, а маските са истинско предизвикателство, дори и за творците.

Обичай „Джамал” в с. Орешник, обл. Хасково

Първият ден от новата година е голям празник за жителите на село Орешник.

На този ден, около тридесет мъже се обличат в овчи кожи, като „джамали” и разнасят по къщите здраве, берекет и пожелание за добра и плодородна година. Освен „джамали”, в групата има и „моми” и „пепелаши”, които носят в кожени торби пепел и ръсят за здраве. Самото шествие, всяка година бива съпроводено от комични и весели сценки.

Обичай „Мяукане” в с. Болярци, област Пловдив

В това село има традиция на Йордановден, която не съществува никаде другаде в България. Името на обичая е мяукане. Тогава несемейните момчета посещават всяка мома на 4 януари да я предупредят, че на Йордановден ще минат да вземат саморъчно направена торта или баница. В деня , когато минаватпо къщите те казват „три-пет мяу, хайде котараци, за момата и нейната торта”. Вечерта се събират в центъра на селото и оценяват труда на момите и ги награждават. На оценяването се доверяват на кмета на селото, секретарката на читалището и един произволен човек от селото.

Честване на празника Йордановден можете да гледате в повечето български градове. Това е денят, в който се извършва тържествено хвърляне на кръста в река или водоем. Начело на всяко шествие върви свещеник, а след него се носят иконите и запалените фенери и се играят  кръшни български хора. Песните и ентусиазмът на момците, които ще се хвърлят в ледените води, за да извадят кръста, надделяват над минусовите температури. Който го извади бива честит и здрав през цялата година.

Ако искате да почувствате силата на българския дух и да станете част от традициите на празника Йордановден, може да го направите в Калофер, Пловдив, Асеновград, с. Белащица, с. Огняново, Стамболийски, с. Ветрен дол, с. Куртово Конаре, с. Брестовица и много други.

На 8 януари, в село Голямо Белово, обл. Пазарджик се чества Бабинден. Тогава най-младата булка се къпе в реката, а след нея може да го направи всеки, който желае здраве през годината. Този ден е голям празник. Има много музика и веселие.

На 14 януари, Голямо Белово празнува освобождението от турско робство. Тогава се пали голям огън и се пие греяно вино. Това е стар обичай, останал от посрещането на руските войски на 14 януари 1878 г.

На Васильовден по стар стил (14 януари) в гр. Съединение се изпълнява и до ден днешен автентичен ритуал сурвакане, който носи името „Куди”. Той се различава от традиционните сурвакари по това, че се изпълнява без дрянови пръчки и новогодишни напеви. Пищните носии, сурвакарите събират от старите жени в града, а на шапките си слагат пера, наречени койло, както и снимка на любимото момиче. Домакините ги посрещат с червено вино и благини. „Куди” е зимен мъжки обичай, отразяващ отношението на младите към трудолюбието и отмъщението към турският поробител.

Отправяме се към 20 януари – Ивановден. Не пропускате да посетите обичая „Къпанки” в гр. Перущица. На този ден, по традиция, младите мъже, сключили брак през изминалата година, се къпят в Чолаковия вир за здраве и мъжка сила. Според поверието тези, които се хвърлят в ледените води на реката, зачеват здраво поколение.

„Къпанките” започват рано сутринта, като в дома на младото семейство се събират най-близките на богата трапеза, а домакинът ги посреща с котел вино. Около обяд младоженецът и гостите тръгват към реката, а в знак на солидарност, заедно с него, в ледените води скача и кумът след като изсипва в нея бакър с вино. Извива се кръшно българско хоро.

Един ден по късно, на 21 януари, в село Брестник се чества Бабинден. На този ден се прави голям карнавал, в който участват основно жени. В карнавалното шествие се включват около петдесет маскирани баби. Те раздават богати дарове на местната акушерка и след това извиват голямо хоро на мегдана на селото, което продължава повече от час.

За финал, завършваме с „Празникът на виното” в Асеновград на 31 януари. От тази дата започват празненствата, а от чешмата при храм „Св. Богородица – Рибната”, вместо вода потича червено вино.

В Асеновград се провежда и кулинарният конкурс „Най-вкусните станимашки сармички”. Поетична вечер също е част от празненствата, посветени на Трифон Зарезан в Станимъка.

На празника се раздава курбан и всички заедно се веселят, пеят и танцуват. Организират се и състезания по борба – пехливански борби на мъже и момчета, намазани с олио. Победителят си тръгва с жив овен като награда.