
Темата "Македония" още дълго ще бъде водеща новина в дневния ред не само на медиите и политиците, но и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи до голяма степен от позицията на България и баланса, който политици и историци от двете съседни държави трябва да намерят. Дали обаче политиците в двете държави търсят допирни точки и компромиси или използват спора за собствен политически ПР? Медалът винаги има две страни. Чрез рубриката "Мостът София- Скопие " ще се запознаем гледната точка на един македонски колумнист.
В поредния си анализ, нашият автор разсъждава по темата защо македонците се дразнят на въпроса: "Абе, вие българи ли сте?". Той е наясно, че на база историята, която вече няколко поколения македонци учат, няма как някой от тях да реши, че е българин. Хората, които пък са наясно с обективните факти, са малцинство.
В света съществуват много мистерии. От това как са построени пирамидите в Египет, па къде се намира гробницата на Клеопатра, защо и как във Бермудския триагълник изчезват самолети и кораби...
Но от всички мистерии в света, има една мистерия която много ни измъчва тук локално в Македония. Когато дойде някой от България в Македония и особено ако е това за първи път, най-напред както и винаги текат разговори за това кое какво е в страната, кое къде се намира, какво хубаво и какво любопитно може да се види в Македония... Почти всеки един българин неизменно започва да пита за българският надпис от времето на Йоан Владислав, който се намира в музеят в Битоля. Незабавно след това се задава и въпроса дали знаем кой е бил Димитър Талев, къде е роден и кои романи ги написал, дали знаем къде му е къщата в Прилеп...
А най-накрая задължително задава въпроса: АБЕ, ВИЕ БЪЛГАРИ ЛИ СТЕ? И естествено, македонците започват да питат защо трябва да са българи. А българите отговарят :"ами българин и македонец това е едно и също, защото историята ни е била обща, а и езика ни е един и същ т.е. македонският е диалект на българския език". Ето това са аргументите на българите, които идват на разходка в Македония.
Скъпи българи отвъд Деве Баир, този въпрос е излишен! Също така и тези аргументи са напълно излишни! Това е така, защото днес в Република Северна Македония съществуват осъзнати етнически македонци, които макар и с български произход, се чувстват различни от българите, които говорят македонски език, който не е съвсем същият като българския!
Но не е само до факта, че македонците говорят различни езици. Днес етническите македонци смятат, че те като народ, въпреки че са близки със българите, винаги са били различен етнос!
Защо това е така? Причините са много, но ще се опитам да обясня кое кара македонците да се чувстват различни. Например, още в основното училище (от времето на Комунистическа Югославия, та и до днес) децата УЧАТ, че словенските племена, които са живели на територията на Македония, са били македонски племена; че в средата на 10ти век по-голямата част от Македония е била в състава на Българската държава. Така 969 година в югозападната част на Македония синовете на князът Никола, комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил са вдигнали въстание срещу българската власт. Децата в Македония учат, че те, комитопулите са се освободили от българската власт и са създали независима македонска държава. След смъртта на византийския император Йован I Цимиский, в 976 година комитопулите отново са се вдигнали на въстание срещу византийската власт и със това въстание Македония отново е станала независима държава.
Тя е била управлявана от четиримата комитопули. Столицата на независимата македонска държава на Давид, Мойсей, Арон и Самиул е била в Преспа на островът Св. Ахил, а след коронацията на Самуил за цар, столица на това царство е бил Охрид.
Значи изводът, който се формира у младите и който остава за цял живот е, че македонците и македонската държава винаги са били различни от българите и българската държава и са воювали едни срещу други.
Децата в основното училище също така УЧАТ, че от втората част на 19ти век започва борбата за народен македонски език, т.е. че от тогава в Македония започва процес на културна еманципация на македонският народ, че по килийните училища в Македония се изучава македонски народен език и че в този период съседните балкански страни (с единствена цел – асимилация на македонският народ) са отворили гърцки (патриаршиски), български (екзархийски), сръбски и влашки (румънски) училища.
Това са нещата, които се учат в македонските училища и българските граждани трябва да ги знаят. И не биват да имат романтични ИЛЮЗИИ, че македонците изведнъж ще загърбят всичко, което са учили в училище и ще осъзнаят точните и истинските исторически факти. За да знае с кого преговаря, България трябва да има предвид фактите, а не при преговорите да спи във фантастичен и романтичен сън.
21 век сме и не може да се налага кой какъв да бъде. Македонците вече съществуват като самостоятелен етнос, като самостоятелен народ със самостоятелен език – македонски. Вярно, че има исторически причини, това да се случи, но такава е реалността.
Въпросът „БЪЛГАРИ ЛИ СТЕ“, който хората на изток от Деве Баир задават на македонците, само ги кара да се отдалечават македонците и въпреки очевидните близости между хората, създава досада, а често омраза и нетърпимост.
Хората в Македония, които четат историята и извън официалните исторически учебници (които все още са с македонистичен разказ), имат такава идентичност, каква са имали и Дамян Груев, Христо Татарчев, Гоце Делчев, Димитър и Константин Миладинови, Йоаким Кърчовски, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и други.
Но тези хора не са мнозинство. И мъдрият подход изисква да се съобразяваме с реалностите. За да се разчупят ледовете, България и обикновените българи имат разумен подход към хората в Македония, който се основава на реалната ситуация, а не на романтиката, която често води до заблуда.
Владо.
Още от категорията
Виж всички
Широко затворени очи! Покъртителни гледки по тепетата, хълмовете загиват без вода


Акценти
Виж всички






Преизбраха управителите на две лечебни заведения в Пловдив

