Рибарникът на "ЕОПА" с изпълнител ПИМК край Йоаким Груево всъщност е незаконна кариера, която крие сериозен риск за селото и района. За това алармира сдружение „Балканка“ – неправителствена организация, която работи за опазването на реките, водите и околната среда. Според сдружението в района на Йоаким Груево са извършвани изкопни дейности, при които е достигнато нивото на подземните води, а част от рововете се намират непосредствено до защитната дига на река Въча.
Сигналите на „Балканка“, подписани от Димитър Куманов, са насочени не само срещу предполагаемия незаконен добив, но и срещу действията на институциите, които според сдружението са били уведомявани многократно за случващото се.
Именно бездействието на контролните органи е позволило изкопите да се разрастват до днешните мащаби, казват оттам, а сред посочените са директорите на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Васил Узунов и РИОСВ – Пловдив Ивайло Йотков.
Сигналите започват от времето на Lockdown-a
„Балканка“ твърди, че първите проблеми в района са установени още през 2020 г. При проверка на 22 август същата година сдружението е измерило около 7 метра воден стълб в първия от изкопите. Заедно със слоя почва над водното ниво общата дълбочина тогава е била около 10 метра.
През декември 2025 г. представители на организацията отново посещават района и заснемат с дрон мащабите, които е достигнала изкопната дейност през последните няколко години. Заснети са и два багера – единият с нормална стрела, а другият с удължена, позволяваща работа на значителна дълбочина. Според „Балканка“ единият багер е изземвал откривката, докато вторият е стъпил на първия табан и е работил в дълбочина, която според организацията може да достига до 10 метра под нивото на първия табан и общо до 12–13 метра под терена. Сдружението приема това като категорично доказателство, че под претекст изграждане на рибарници всъщност се изземват пясъци, които представляват подземно богатство.
От хартиения рибарник до риска от наводнение
Според „Балканка“ разрешението за строеж на рибарник, издадено на „ЕОПА“ ЕООД още през 2019 г., е далеч от достатъчно обяснение за мащаба на оформените край Въча изкопи. За сдружението този проект е само формален параван, зад който с години се развива дейност, надхвърляща рамките на един обикновен административен казус.
Сюжетът от финансова и правна нередност прераства в предупреждение за потенциална обществена опасност, тъй като най-острата тревога в сигналите на организацията не засяга единствено спестените концесионни такси или нерегламентирания добив, а визира пряка заплаха за живота, здравето и имуществото на местното население.
Причината е опасната близост на дълбоките ями до защитната дига по десния бряг на река Въча. От „Балканка“ обръщат внимание, че съгласно официалния „План за управление на риска от наводнения“ този конкретно участък е определен като район със значителен потенциален риск.
Техническата хипотеза, разработена в сигналите на еколозите, описва следния тревожен сценарий – при евентуално покачване на нивото на Въча, например при изпускане на високи води от каскадата над Кричим, налягането върху подземните води в района рязко ще нарасне. Поради голямата дълбочина на изкопите водата може да започне да филтрира под основите на дигата. Това би отключило процеса „суфозия“ – подземно измиване на фините частици от земната основа, което постепенно отслабва стабилността на самата дига.
Именно на този физически механизъм стъпва и най-сериозният извод на сдружението – рискът от срутване на дигата, което би могло да причини тежко наводнение на село Йоаким Груево и съседните населени места. Засега това остава експертна хипотеза и оценка на „Балканка“ – сценарий, който организацията настоява да стане обект на проверка от държавните институции.
Спорът за водното равнище и липсващите метри от страна на компетентните органи
„Балканка“ намира в основата на казуса дейността на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и по-конкретно начина, по който тя интерпретира изкопните работи на терена. Още през септември 2025 г. сдружението сигнализира институцията, че копаенето навлиза в подземния воден хоризонт в нарушение на Наредбата за подземните води, налагаща забрана на дейности, които могат да доведат до разкриване на подземните води на повърхността.
При последвала инспекция през януари 2026 г. контролният орган констатира воден басейн с откос между 4,5 и 5 метра над водното огледало и отбелязва липсата на т.нар. „глинен екран“ (уплътнена глина), който да възпира филтрацията. За „Балканка“ обаче този технически детайл измества фокуса от съществения въпрос - ако изкопът вече е разкрил подземните води, същината не е в липсата на водоплътен екран, а в това защо изобщо е допуснато копаене до такава дълбочина.
От сдружението изтъкват и друг ключов пропуск според тях – по време на проверките така и не е измерена точната дълбочина на самия воден басейн. Тъкмо това измерване би дало реална представа колко точно е изкопания материал през годините.
За екологичното сдружение „Балканка“ казусът край село Йоаким Груево отдавна е прехвърлил рамките на въпроса дали някой копае пясък без разрешение. В сигналите си до висшите държавни институции организацията поставя далеч по-системен въпрос: „Кой е трябвало да види огромните изкопи, направени от „ЕОПА“ и „ПИМК“, да спре техниката и защо до този момент не го е направил?“.
В центъра на критичните сигнали на сдружението попадат регионалните контролни органи на Министерството на околната среда и водите в Пловдив. Според „Балканка“ тяхното поведение не може да се обясни с недостатъчен капацитет, а с възможно извършване на длъжностни нарушения.
Какво твърди „Балканка“ за Васил Узунов и Ивайло Йотков
Според сигналите на организацията, директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив Васил Узунов нееднократно е сезиран за незаконния добив и разкриването на подпочвени води край дигата на река Въча. Въпреки това при извършените от дирекцията проверки първоначално е констатиран само един-единствен изкоп.
От „Балканка“ изтъкват, че проверяващите съзнателно или поради проявена небрежност не са измерили дълбочината на водното огледало и са пренебрегнали забраната за разкриване на подземни води, заложена в Наредбата за подземните води. В официалните си протоколи БДИБР дори отбелязва липсата на „глинен екран“ по стените на изкопа за спиране на филтрацията – констатация, която еколозите иронизират като инженерно нелепа.
За сдружението това не е просто повърхностна инспекция, а потенциален състав на престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс за неизпълнение или нарушаване на служебни задължения от длъжностно лице. Позицията на „Балканка“ е категорична, че с липсата на своевременни административни мерки са създадени директни рискове от замърсяване на водоносния хоризонт и от срутване на дигата при евентуално наводнение.
Същият институционален казус „Балканка“ поставя и пред директора на РИОСВ – Пловдив Ивайло Йотков. Според екологичното сдружение регионалната инспекция е била длъжна да упражнява строг текущ и последващ контрол върху инвестиционното предложение за изграждане на рибарник.
От организацията аргументират, че при ефективен мониторинг екоинспекцията е щяла да разкрие не само дейността в основния имот, но и останалите неоградени изкопи, както и техния ефект върху района. Според тях именно пасивността на РИОСВ е позволила на тежката техника необезпокоявано да продължи изкопните работи.
В последващите си действия „Балканка“ преминава към открит административен ултиматум, а в писмо до министъра на околната среда и водите сдружението настоява за незабавното отстраняване от длъжност на Васил Узунов и Ивайло Йотков. Мотивът на организацията е, че и двамата контролни шефове са сезирани с месеци, но незаконният добив на терен продължава.
Еколозите дори изчисляват, че неплатените концесионни такси за добития пясък са ощетили държавния бюджет с десетки милиони лева.
Всичко вече е в ръцете на прокуратурата
Казусът край Йоаким Груево се превърна в обект и на поредица от разследвания на TrafficNews. В продължение на месеци медията ни системно осветляваше случващото се на терена и сезираше компетентните органи. За съжаление повечето официални отговори оставаха умишлено уклончиви и не даваха яснота за реалния мащаб на изкопните дейности.
В крайна сметка с постановление от 12 август 2026 г. Софийска градска прокуратура, сезирана и от рибарското дружество, отказа да образува досъдебно производство срещу министрите на околната среда и на енергетиката, но пренасочи случая по компетентност към пловдивските си структури.
Районна прокуратура – Пловдив бе сезирана за проверка на данни за незаконен добив на подземни богатства без концесия по чл. 240а от Наказателния кодекс. Окръжна прокуратура – Пловдив пък пое разследването за евентуални длъжностни престъпления по чл. 282 от НК спрямо ръководни служители от Басейнова дирекция, РИОСВ – Пловдив, Община Стамболийски, РДНСК – Пловдив и „Напоителни системи“ – клон „Марица“.
Най-същественият обрат в развитието на казуса обаче се съдържа в самата констативна част на прокурорското постановление. Документът официално цитира проверка на Министерството на енергетиката от 23 юни 2026 г., при която на терена са заловени верижни багери на „ПИМК“ ООД да извършват добив и транспортиране на строителни материали без предоставена концесия. Така хипотезата, зад която TrafficNews и „Балканка“ застанаха от самото начало – че зад паравана на „рибарниците“ се извършва мащабен добив на пясък – за първи път бе официално потвърдена от държавното обвинение.
Въпросът дали институциите са изпълнили задълженията си и дали някой е допуснал незаконната дейност да продължи, вече е оставен за проверка от пловдивските прокуратури.
Повече по темата четете тук:
