Досъдебно производство, две временно отстранени служителки, отказ и отнемане на достъп до класифицирана информация и нови правила за контрол върху психотестовете. Това е резултатът няколко месеца по-късно след разследването на Тина Ивайлова и екипа й: „Купен вход в МВР. Кой продава психотестовете?“.

В разследването показахме реални психодиагностични материали, използвани при подбора на кандидати за работа в Министерството на вътрешните работи. Разследването ни тръгна от сигнал с твърдения, че кандидати са били предварително подготвяни с реални тестове и верните им отговори срещу заплащане.

В сигнала и пред наши източници бяха посочени конкретни имена. Сред тях бяха служителката на сектор „Психологична лаборатория – Плевен“ Луна Гулишева-Маринова и нейният ръководител Латинка Вендова. Двете категорично отрекоха твърденията. Припомнете си:

Купен вход в МВР. Кой продава психотестовете?Разследване на Тина Ивайлова показва как се става полицай срещу пари

Месеци по-късно вече има официални отговори. Те обаче повдигат нови въпроси.

Междувременно Софийска окръжна прокуратура образува досъдебно производство. Стана ясно, че на този етап досъдебното производство не е срещу Маринова или Вендова като обвиняеми и само по себе си не установява тяхна вина. След наше запитване до министъра на вътрешните работи и Института по психология на МВР от министерството потвърдиха, че има  постъпили данни за предполагаемо извършено престъпление от Луна Маринова и Латинка Вендова, които са изпратени от директора на Института по психология в прокуратурата.

От МВР посочват, че прокуратурата не предоставя на министерството информация за етапа, на който се намира разследването. Поради това ведомството не разполага с данни, които да позволят предоставянето на допълнителна информация за хода и резултатите от производството или за евентуално установена наказателна отговорност на конкретни служители.

Независимо от образуваното досъдебно производство директорът на Института по психология е предприел действия по Закона за МВР и Закона за защита на класифицираната информация. По отношение на Луна Гулишева-Маринова е открита проверка с цел гарантиране сигурността на класифицираната информация. С влязла в сила заповед на директора на Института достъпът ѝ до класифицирана информация до ниво „Поверително“ е бил ограничен. След изтичането на срока на разрешението ѝ е започнала процедура по проучване за надеждност.

Според официалния отговор на МВР събраните в рамките на процедурата доказателства са довели до извод, че Луна Маринова не отговаря на изискванията на чл. 41, т. 4 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация. На 13 май 2026 г. е постановен отказ за достъп до класифицирана информация.

Маринова е обжалвала отказа пред Държавната комисия по сигурността на информацията. Тъй като заеманата от нея длъжност изисква достъп до класифицирана информация, със заповед на министъра на вътрешните работи тя е временно отстранена. Заповедта също е обжалвана и е образувано административно дело пред Административния съд в Плевен.

Разбираме, че междувременно Маринова е подала заявление за прекратяване на служебното си правоотношение с МВР, считано от 4 септември 2026 г. Причината обаче, не е разследването срещу нея, а придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Действия са предприети и спрямо началника на психологичната лаборатория в Плевен Латинка Вендова. След извършена проверка е постановен акт за отнемане на разрешението ѝ за достъп до класифицирана информация. Вендова също обжалва пред Държавната комисия по сигурността на информацията. Тъй като достъпът до класифицирана информация е необходим за заеманата от нея длъжност, тя също е временно отстранена. Заповедта е обжалвана и по нея е образувано административно дело пред Административния съд в Плевен.

Само че, какво ще се случи, ако ДКСИ отмени акта за отнемане на разрешението на Латинка Вендова?

Ако отпадне основанието, довело до временното ѝ отстраняване, ще се върне ли тя  на длъжността си, ако междувременно няма друго законово основание, което да препятства това?

Към момента официалната интернет страница на Института по психология на МВР продължава да посочва Латинка Вендова като психолог и началник на лабораторията в Плевен.

Резултатът: След нашето разследване МВР затяга правилата за психотестовете. След случая директорът на Института по психология е утвърдил вътрешни правила за засилване на контрола върху получаването, регистрирането, съхранението, предоставянето, връщането и унищожаването на тестовите книжки, използвани при индивидуалната психодиагностика. Всички служители на Института са запознати с правилата и са подписали декларации за неразгласяване на служебна информация, както и че са запознати с наказателната отговорност при нарушаване на установените изисквания. Въведена е и забрана за използването на смарт устройства и други технически средства, позволяващи фотографиране, филмиране, копиране или записване по време на индивидуалните психодиагностични изследвания.

Питаме: Защо подобен режим на контрол се въвежда сега и какъв е бил контролът върху реалните тестови материали преди това?

Защото именно такива материали показахме в разследването си. Реални тестове. С отговори.

Какво се случи с дисциплинарните производства? По информацията, с която разполагаме, дисциплинарните производства срещу двете служителки са били прекратени поради липса на достатъчно доказателства за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Същевременно данните за същите твърдени деяния са изпратени от директора на Института по психология в прокуратурата, а след събирането на доказателства Софийската окръжна прокуратура е намерила основание да образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител.

Това не означава, че прокуратурата е установила вина на Маринова или Вендова. Но оставя един съществен въпрос към министъра на МВР, без отговор: Как обстоятелства, по които не са намерени достатъчно доказателства за тежко нарушение на служебната дисциплина, впоследствие водят до образуване на досъдебно производство от прокуратурата?

Какво точно е било проверено в дисциплинарните производства? Събрани ли са същите доказателства? Разпитани ли са същите лица? Проверяван ли е произходът на тестовете, с които разполагахме и които показахме публично?

И защо впоследствие самата система предприема значително по-сериозни действия като: ограничаване и отнемане на достъп до класифицирана информация, временно отстраняване на двете служителки и въвеждане на нови правила за защита на тестовите материали?

Това са въпроси, на които все още няма ясен публичен отговор от МВР. Случаят обаче е по-голям от съдбата на тези две служителки. Защото става въпрос за структурата, която участва в психологическия подбор на хората, на които впоследствие държавата предоставя полицейски правомощия, оръжие и достъп до чувствителна информация. Става въпрос и за принципите, които самото МВР поставя пред своите служители, а именно лоялност, честност, неподкупност и интегритет.

Директорът на Института по психология е сезирал прокуратурата. Предприети са процедури по Закона за защита на класифицираната информация. Двете служителки са временно отстранени. Въведени са нови правила за опазване на тестовете. Прокуратурата разследва. Тоест институциите са предприели редица действия. Окончателният отговор обаче още липсва.

ДКСИ трябва да се произнесе по жалбите срещу актовете за достъп до класифицирана информация. Административният съд разглежда оспорването на заповедите за отстраняване. Досъдебното производство продължава без публично известен към момента резултат.

А над всичко това остава още един много прост въпрос:

Ако се установи, че реални психотестове на МВР са излизали извън системата и с тях предварително са били подготвяни кандидати, кой ще понесе отговорността? Защото проблемът никога не е бил само кой държи тестовете. Проблемът е кой може да влезе през тази врата. И кой я пази.