Темата "Македония" още дълго ще бъде водеща новина в дневния ред не само на медиите и политиците, но и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи до голяма степен от позицията на България и баланса, който политици и историци от двете съседни държави трябва да намерят. Дали обаче политиците в двете държави търсят допирни точки и компромиси или използват спора за собствен политически ПР? Медалът винаги има две страни. Чрез рубриката "Мостът София- Скопие "  ще се запознаем гледната точка на един македонски колумнист. 

В поредния си анализ, нашият автор разсъждава по темата защо македонците се дразнят на въпроса: "Абе, вие българи ли сте?". Той е наясно, че на база историята, която вече няколко поколения македонци учат, няма как някой от тях да реши, че е българин. Хората, които пък са наясно с обективните факти, са малцинство. 

 

В света съществуват много мистерии. От това как са построени пирамидите в Египет, па къде се намира гробницата на Клеопатра, защо и как във Бермудския триагълник изчезват самолети и кораби...

Но от всички мистерии в света, има една мистерия която много ни измъчва тук локално в Македония. Когато дойде някой от България в Македония и особено ако е това за първи път, най-напред както и винаги текат разговори за това кое какво е в страната, кое къде се намира, какво хубаво и какво любопитно може да се види в Македония... Почти всеки един българин неизменно започва да пита за българският надпис от времето на Йоан Владислав, който се намира в музеят в Битоля. Незабавно след това се задава и въпроса дали знаем кой е бил Димитър Талев, къде е роден и кои романи ги написал, дали знаем къде му е къщата в Прилеп...

А най-накрая задължително задава въпроса: АБЕ, ВИЕ БЪЛГАРИ ЛИ СТЕ? И естествено, македонците започват да питат защо трябва да са българи.  А българите отговарят :"ами българин и македонец това е едно и също, защото историята ни е била обща, а и езика ни е един и същ т.е. македонският е диалект на българския език". Ето това са аргументите на българите, които идват на разходка в Македония.

Скъпи българи отвъд Деве Баир,  този въпрос е излишен! Също така и тези аргументи са напълно излишни! Това е така, защото днес в Република Северна Македония съществуват осъзнати етнически македонци, които макар и с български произход, се чувстват различни от българите, които говорят македонски език, който не е съвсем същият като българския!

Но не е само до факта, че македонците говорят  различни езици. Днес етническите македонци смятат, че те като народ, въпреки че са близки със българите, винаги са били различен етнос!

Защо това е така? Причините са много, но ще се опитам да обясня кое кара македонците да се чувстват различни. Например, още в основното училище (от времето на Комунистическа Югославия, та и до днес) децата УЧАТ, че словенските племена, които са живели на територията на Македония, са били македонски племена; че в средата на 10ти век по-голямата част от Македония е била в състава на Българската държава. Така 969 година в югозападната част на Македония синовете на князът Никола, комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил са вдигнали въстание срещу българската власт. Децата в Македония учат, че те, комитопулите са се освободили от българската власт и са създали независима македонска държава. След смъртта на византийския император Йован I Цимиский, в 976 година комитопулите отново са се вдигнали на въстание срещу византийската власт и със това въстание Македония отново е станала независима държава.

Тя е била управлявана от четиримата комитопули. Столицата на независимата македонска държава на Давид, Мойсей, Арон и Самиул е била в Преспа на островът Св. Ахил, а след коронацията на Самуил за цар, столица на това царство е бил Охрид.

Значи изводът, който се формира у младите и който остава за цял живот е, че македонците и македонската държава винаги са били различни от българите и българската държава и са воювали едни срещу други.

Децата в основното училище също така УЧАТ, че от втората част на 19ти век започва борбата за народен македонски език, т.е. че от тогава в Македония започва процес на културна еманципация на македонският народ, че по килийните училища в Македония се изучава македонски народен език и че в този период съседните балкански страни (с единствена цел – асимилация на македонският народ) са отворили гърцки (патриаршиски), български (екзархийски), сръбски и влашки (румънски) училища.

Това са нещата, които се учат в македонските училища и българските граждани трябва да ги знаят. И не биват да имат романтични ИЛЮЗИИ, че македонците изведнъж ще загърбят всичко, което са учили в училище и ще осъзнаят точните и истинските исторически факти. За да знае с кого преговаря, България трябва да има предвид фактите, а не при преговорите да спи във фантастичен и романтичен сън.

21 век сме и не може да се налага кой какъв да бъде. Македонците вече съществуват като самостоятелен етнос, като самостоятелен народ със самостоятелен език – македонски. Вярно, че има исторически причини, това да се случи, но такава е реалността.

Въпросът „БЪЛГАРИ ЛИ СТЕ“, който хората на изток от Деве Баир задават на македонците, само ги кара да се отдалечават македонците и въпреки очевидните близости между хората, създава досада, а често омраза и нетърпимост.

Хората в Македония, които четат историята и извън официалните исторически учебници (които все още са с македонистичен разказ),  имат такава идентичност, каква са имали и Дамян Груев, Христо Татарчев, Гоце Делчев, Димитър и Константин Миладинови, Йоаким Кърчовски, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и други.

Но тези хора не са мнозинство. И мъдрият подход изисква да се съобразяваме с реалностите. За да се разчупят ледовете, България и обикновените българи имат разумен подход към хората в Македония, който се основава на реалната ситуация, а не на романтиката, която често води до заблуда.

Владо.