Учителката, осъдила Основно училище „Екзарх Антим I“ заради обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, изчислено върху „замразена“ отпреди пет години заплата, окончателно спечели делото срещу школото.

Делото на фаза Окръжен съд – Пловдив се оказа безпрецедентно, след като магистратите директно приложиха правото на Европейския съюз и оставиха неприложима разпоредба от Кодекса на труда. Сега изводите на въззивния съд са потвърдени по същество и от Върховния касационен съд, който не допусна касационно обжалване.

Определението на ВКС е постановено на 24 септември 2026 г. от Трето отделение на Гражданската колегия. С него върховните магистрати отказват да допуснат до касационно разглеждане решението на Окръжен съд – Пловдив от 13 февруари 2026 г. Актът на ВКС е окончателен и не подлежи на обжалване.

Както TrafficNews вече писа, казусът започва с прекратяването на трудовото правоотношение на учителката Янка Велева с ОУ „Екзарх Антим I“ – Пловдив през февруари 2024 г.

При прекратяването на договора тя е имала общо 175 дни неизползван платен годишен отпуск, натрупани за периода от 2020 до 2024 г. Училището ѝ изплаща обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда в размер на 8746,50 лева.

Проблемът идва от начина, по който е определена базата за изчислението.

Последният месец, през който учителката е отработила поне 10 работни дни, е ноември 2019 г. От този момент до прекратяването на трудовото правоотношение през февруари 2024 г. тя не се е връщала на работа, като е ползвала законово установени отпуски – включително отпуск по бременност и раждане, отпуск за отглеждане на дете, както и болнични.

Междувременно възнагражденията на педагогическите специалисти са били увеличени. Последното увеличение е било в сила от 1 януари 2024 г.

Така при прекратяването на договора обезщетението е било изчислено върху възнаграждение от 2019 г., макар че към февруари 2024 г. действащата заплата на учителката вече е била значително по-висока.

Велева поискала от директора на училището преизчисляване на обезщетението, но получила отказ. Затова спорът стига до съда.

Районният съд – Пловдив приема, че при изчисляването на обезщетението следва да се приложи и чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Тази разпоредба урежда хипотезата, при която по време на платен отпуск е настъпило увеличение на работните заплати, което не е намерило отражение в базата за изчисляване на възнаграждението за отпуска.

Районният съд приема, че служителят, който при прекратяване на трудовото правоотношение получава обезщетение за неизползван отпуск, следва да бъде поставен в положение, сходно с това на служител, който реално е ползвал отпуска.

В резултат училището е осъдено да заплати допълнително 3918,80 лева, както и 85,65 лева мораторна лихва.

Учителката обаче обжалва решението, тъй като претендира пълния размер на разликата.

Именно на въззивна инстанция казусът придобива по-широко правно значение.

Окръжният съд – Пловдив приема, че спорът не може да бъде решен единствено чрез механичното прилагане на чл. 177 от Кодекса на труда.

Според тази разпоредба възнаграждението за платен годишен отпуск се изчислява на база среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни.

В конкретния случай това е ноември 2019 г.

Окръжният съд обаче приема, че при особената хипотеза, в която работникът не е могъл да ползва отпуска си по независещи от него причини, прилагането на тази формула би довело до резултат, несъвместим с правото на ЕС.

Съдът се позовава на чл. 31, §2 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-350/06 и C-520/06, както и по дело C-214/16.

Според тази практика работникът, който по независещи от волята му причини не е могъл да ползва платения си годишен отпуск преди прекратяването на трудовото правоотношение, има право на финансово обезщетение, което да го постави в положение, подобно на това, в което би се намирал, ако беше ползвал отпуска си в рамките на трудовото правоотношение.

Ключовото понятие е „обичайното възнаграждение“.

Учителка спечели безпрецедентно дело, осъди пловдивско училище за над 12 хиляди леваВелева кани доброволно училището да ѝ доплати сумата, но получава писмен отказ

Училището обжалва решението пред Върховния касационен съд и поставя пет основни въпроса, свързани с начина на изчисляване на обезщетението, приложението на чл. 177 от КТ, действието на колективния трудов договор и възможността разпоредби за заплащането на платен отпуск да бъдат използвани при определяне на обезщетението за неизползван отпуск.

ВКС обаче не допуска касационно обжалване.

Върховните магистрати изрично приемат, че твърдението на училището, че Окръжният съд не е посочил конкретна норма от правото на ЕС, с която противоречи чл. 177 от КТ, е фактически невярно.

Според ВКС въззивният съд е посочил конкретно чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО, както и практиката на Съда на ЕС по делата C-350/06, C-520/06 и C-214/16.

В определението си ВКС възпроизвежда извода, че когато работникът не е могъл по независещи от волята му причини да упражни правото си на платен годишен отпуск преди прекратяването на трудовото правоотношение, финансовото обезщетение трябва да бъде изчислено така, че той да бъде поставен в положение, подобно на това, в което би се намирал, ако беше ползвал отпуска си по време на трудовото правоотношение.

Особено съществен е изводът на върховните съдии относно приложението на чл. 177 от Кодекса на труда.

ВКС приема, че стриктното прилагане на тази разпоредба към старата база от 2019 г. би довело до значително по-ниско финансово обезщетение за неизползвания отпуск и по този начин би влязло в противоречие с чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО и нейното тълкуване от Съда на ЕС.

Затова, съобразно принципа на примата на правото на ЕС, националната разпоредба не може да бъде приложена в конкретния случай.

ВКС изрично посочва и че решенията на Съда на Европейския съюз по тълкуването на правото на ЕС имат задължителна сила за българския съд съгласно чл. 633 от ГПК.

Това е един от най-съществените моменти в окончателния съдебен акт – ВКС не просто оставя в сила резултата от делото, а приема за правилен подхода на Окръжния съд да не приложи националната разпоредба в конкретната хипотеза заради противоречието ѝ с приложимото право на ЕС.

Според данните по делото при изчисление по базата от ноември 2019 г. обезщетението за 175-те дни неизползван отпуск би възлязло на 7871,85 лева нето.

При изчисление на база възнаграждението, действащо към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, размерът е 16 316,28 лева нето.

Разликата е 8444,43 лева. Именно тази сума Окръжният съд допълнително присъжда над вече присъдените от Районния съд 3918,80 лева. Така общата допълнително присъдена главница достига 12 363,23 лева, а към нея са присъдени и съответните мораторни лихви.

ВКС оставя този резултат в сила, като отказва да допусне касационното обжалване. С определението си ВКС слага край на съдебния спор.

Върховният съд не допуска касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Пловдив, с което училището е осъдено да изплати на Янка Велева допълнителното обезщетение за неизползвания отпуск.

Освен това ОУ „Екзарх Антим I“ е осъдено да заплати на учителката още 1000 евро разноски за касационното производство.

В самия диспозитив на определението ВКС изрично записва: „Определението не подлежи на обжалване.“

„След този съдебен акт, аз наистина чувствам, че живея в европейска държава, която прилага правото на Съюза. За първи път го усетих през февруари тази година, когато Пловдивският окръжен съд постанови своето решение, а сега затвърдих усещането си. Върховните съдии не само се произнасят по допустимостта на обжалването, а обясняват ясно значението на общностното право и прилагането му с предимство над българския закон.

От това решение следва да има незабавна промяна на чл.177 от Кодекса на труда, за да бъде синхронизиран с правото на Европейския съюз – нещо, което е следвало да стане още през 2007 г., но народните представители не са се погрижили до днес. Искрено се надявам това да се случи час по-скоро, защото много хора са ощетени заради тази неактуализирана норма.

Постоянно апелирам към директори на училища и работодатели да не се допитват по трудово-правни въпроси до счетоводителите си и до лица, заемащи длъжност „човешки ресурси“, а до адвокати – специалисти по трудово право. Това дело беше предизвикателство за мен, защото чрез Съда поправихме една неправда и ефекта от буквалното тълкуване и прилагане на закон. Но законът следва да се тълкува и прилага в своя дух, съобразно практиката на Съда на Европейския съюз. Естествено само юристите следва да държат ключа към вярното правоприлагане, а не свободните съчинения на неюристи, които ползват готови бланки за трудови договори и програми за смятане на обезщетения. Една майка на две деца получи справедливост, а българското право получи нова съдебна практика“ коментира адвокатът на Янка Велева - Кристиан Гьошев, който е специалиста по трудово право и често защитава учители и училищни директори по различни трудовоправни спорове.