Груби колони с лоша пропорция и неестествено светъл цвят на камъка загрозяват Нимфеума на Бунарджика дни преди да бъде открит след реставрация. Специалисти и хора, които имат отношение към недвижимото културно наследство, не крият притеснението си, че така обектът изглежда бутафорно и далеч от автентичния си вид.
"Работим по проект, съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство, още по времето, когато главен архитект на района бе Петър Петров. Разработката бе изготвена по време на провеждането на курса "Шайо", който се организира в България от НИНКН и престижната френска школа "Екол дьо Шайо". Последните намеси на обекта са извършени през 30-те години на миналия век и бе заложено светилището да бъде възстановено в рамките на плана за управление на хълм Бунарджика", уточни кметът на "Централен" Георги Стаменов.
Проектът
Според него на Нимфеума е предвиден земен покрив със зелено покритие, хидроизолирано подпокривно пространство с цел съхранение на камъка, подмяна на колоните и фундирането им по най-правилния начин, за да не пропадат. Водата, която е текла там, при земетресенията преди 300 години е изчезнала и сега само от време на време, когато има обилни валежи, отново има такава, но извор на практика няма. Обектът ще бъде завършен в цялост в рамките на месец, но районната администрация ще представи на 26 септември направеното до момента.
На въпрос на репортера на TrafficNews защо подменените колони изглеждат толкова зле, Стаменов отговори, че тепърва по тях предстои още работа.
"На пръв поглед изглеждат чисто нови колони, но първо ще бъдат обработени, а после ще бъдат състарени. С времето камъкът ще придобие естествена патина от дъжда, вятъра и напластяването на прах. Те буквално преди дни са излезли от производствения струг и е нормално да изглеждат така", каза още Стаменов.
Преди
Тепърва престои каменните колони да бъдат бучардисани - обработени със специален чук, наречен бучарда. Той има малки пирамидални зъбци и след това повърхността ще стане равномерно набраздена. Така ще се избяга от студения ефект на полирания камък.
Проектът за възстановяване на светилището на нимфите спечели първо място в шестия национален конкурс за опазване на архитектурното наследство на IKOMOS преди няколко години. Той е предоставен безвъзмездно на район „Централен" от автора - пловдивчанката арх. Гергана Спасова–Иванова.
Реализацията му струва 75 000 евро, осигурени от Сдружение "Бизнесът за Пловдив". Изпълнителят е същият, който възстанови подпорната стена под Историческия музей на ул. "Митрополит Паисий" и укрепи срутището на Небет тепе - ДЗЗД "Античен Пловдив" с управител и собственик Николай Писков.
"Той е специалист с дългогодишен опит и проверено качество на работата му, така че сме сигурни, че крайният резултат ще зарадва пловдивчани и гостите на града", заяви Стаменов.
Екипът ни потърси и мнението на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Петър Петров, който по времето, когато е съгласуван проектът, е заемал поста гл. арх. на район "Централен".
Сега
"На снимката, която виждам, не стоят добре. В тази ситуация задължително трябва да бъдат бучардисани, да бъдат обработени. Аз знам какъв проект бе съгласуван и той не е този. Не беше предвидена подмяна на колоните, а укрепването им с технология, която са решили да си спестят, защото е трудно", отбеляза той.
СВЕТИЛИЩЕТО
Нимфеумът на Бунарджика е построен в римско време. Пръв за него разказва известен западноевропейски пътешественик през XVI век. През 1910 г. е разрушен, а след това е възстановен при управлението на пловдивския кмет Божидар Здравков - един от големите радетели за опазването на архитектурното наследство на града. Според една от легендите, който веднъж пие вода от чешмата на Светилището на нимфите, остава в Пловдив завинаги.
