На 29 септември 2026 г. Сава Цонев открива нова изложба скулптура в Галерия U.P.A.R.K, Пловдив. Това е втората му самостоятелна изложба в галерията. Експозицията представя 15 нови скулптури, създадени през настоящата година от характерния за автора материал – камък. Произведенията са изпълнени основно от серпентин, червен пясъчник и бял мрамор от остров Тасос.

Обединяваща линия в новата колекция е търсенето на първичната форма – на онзи знак, който може да носи човешко присъствие, състояние или емоция, без да ги разказва. В скулптурите се разпознават далечни отгласи от класическия образ на човека – торса, портрета, воина, любовната двойка – но те са освободени от конкретиката и превърнати в пластични образи. На границата между фигурата и абстракцията формата постепенно се освобождава от необходимостта да назовава и започва просто да внушава.

Цонев работи с мощни, обобщени обеми, в които мекото и почти биологичното се среща с прецизно очертани, напрегнати части. От тази среща се раждат образи със силно присъствие – категорични и мъжествени, но едновременно с това чувствителни и ефирни. Човешката фигура може да се превърне в знак за сила и устойчивост, две тела да се слеят в почти абстрактния образ на любовната двойка, а формата да се освободи напълно от фигуративното и да остане като самостоятелно пластично преживяване. Именно това движение между разпознаваемото и абстрактното е един от характерните жестове в новата колекция.

Тежестта на камъка и лекотата на формата съществуват едновременно. Камъкът запазва своята плътност и материална категоричност, но под ръцете на автора придобива усещане за движение и близост.

В тази изложба човешкият образ не е толкова фигура, която трябва да бъде разпозната, колкото присъствие, което трябва да бъде усетено. Сава Цонев го превръща в архетипен знак – лаконичен, силен и отворен за личното преживяване на зрителя. А там, където фигурата изчезва, остава самата форма – нейният ритъм, напрежение и тишина.

Новите произведения продължават интереса на автора към човешката фигура и абстрактната форма, развивайки ги чрез езика на съвременната скулптура – с минимални средства, чистота на формата и силно въздействие.