Предлаганото от управляващите допълнително облагане на банковите печалби от 2027 г. трябва да бъде оценено не само през очакваните бюджетни приходи, но и през ефекта му върху кредитирането, инвестициите, растежа и цената на държавното финансиране. Това е позицията на управителя на БНБ по повод предложението за 33% данък върху „свръхпечалбата“ на банките.

Димитър Радев подчертава, че данъчните промени са част от бюджетния процес и решенията по тях са от компетентността на правителството и Народното събрание. БНБ не заема страна в политическия дебат за бюджетните приоритети, а представя професионална оценка на възможните последици за финансовата система и икономиката.

Предложеният механизъм предвижда определяне на историческа база на печалбата, към която се добавя нормативно установен праг, а превишението се облага допълнително. Според БНБ очакваният приход от подобна мярка може да бъде изчислен сравнително лесно, но макроикономическият ефект е значително по-сложен.

БНБ обръща внимание, че печалбата на банките не е само доход, който може да бъде разпределен между собствениците. Тя е и основен вътрешен източник за формиране на капитал. Капиталът определя способността на банките да поемат риск, да предоставят кредити и да абсорбират загуби при неблагоприятно развитие на икономиката. Именно затова регулаторът изисква натрупването на капиталови буфери в добрата фаза на икономическия цикъл, за да могат те да бъдат използвани при криза.

БНБ дава за пример 2020 г., когато пандемията постави банковата система пред сериозен натиск. Тогава централната банка предприе мерки за укрепване на капитала и ликвидността, а банките приложиха частен мораториум върху плащанията по кредити. Към септември отсрочените кредити са били за над 9 млрд. лева.

Според БНБ именно натрупаните буфери са позволили на банките да поемат временния шок, докато предприятията и домакинствата получат време да се адаптират.

Централната банка поставя под въпрос и икономическата съпоставимост на историческия период 2020–2025 г., който се използва като база за предложеното облагане. Периодът включва пандемията, необичайно ниските лихви, инфлационния и енергийния шок, както и последвалата рязка промяна на лихвената среда.

2020 г. е кризисна година, през която банковата печалба е силно понижена. Според БНБ включването ѝ в историческата средна може да доведе до това част от последвалото възстановяване да бъде представено като „свръхпечалба“. В същото време през разглеждания период са нараснали банковите баланси, кредитните портфейли и капиталът, а при отделни институции са настъпили значителни структурни промени. Затова номиналната печалба през 2027 г. и средната номинална печалба за предходните шест години не са непосредствено съпоставими. По-високата печалба може да включва икономическа рента, но може да е и резултат от нормална възвръщаемост върху по-голям капитал, по-голям баланс и поет допълнителен риск.

Според БНБ по-същественият въпрос е как ще реагират банките след въвеждането на допълнителния данък.

Формално данъкът се плаща от банките, но икономическата му тежест не е задължително да остане изцяло при тях. Една възможност е банките да намалят дивидентите си. Според БНБ това би имало сравнително ограничен макроикономически ефект. Възможни са обаче и реакции чрез цената на кредитите, кредитните стандарти, условията по депозитите и структурата на банковите активи. Така част от тежестта може да бъде прехвърлена към клиентите. За домакинствата това би могло да означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит, а за предприятията – по-висока цена на капитала. От това зависи и кои инвестиционни проекти ще бъдат реализирани.

От БНБ подчертават, че конкретният ефект ще зависи от конкуренцията, капиталовата позиция на банките и фазата на кредитния цикъл и трябва да бъде измерен, а не предполаган.

Централната банка обръща внимание и на още един канал – ролята на българските банки като едни от основните институционални инвеститори в държавни ценни книжа.

Банките едновременно финансират домакинствата и бизнеса и участват във финансирането на държавата. При по-висока цена на капитала и по-ограничен ресурс те могат да предпочетат нискорискови държавни експозиции пред кредитирането на частния сектор. В такъв случай бюджетният приход от новия данък може да бъде съпроводен от по-слабо финансиране на частната икономика. Обратният вариант също е възможен – ако банките ограничат увеличаването на експозициите си към държавния дълг, това може да се отрази върху цената на държавното финансиране.

Затова БНБ иска оценка на ефекта преди окончателното решение за облагане на свръхпечалбата на банките с 33% данък.