горите на Конго-Бразавил учени от години събират ДНК проби и тъкани от прилепи, работейки при строги защитни условия. Тези проби вече са част от мащабна международна база данни, която променя представите за произхода и еволюцията на прилепите.

Ново изследване, публикувано в Nature, стига до извода, че прилепите вероятно са се появили в Европа преди около 65 млн. години, а не в Африка, Азия или Северна Америка, както се е смятало досега, разказва The Guardian.

Екип от над 130 изследователи анализира древни фосили и геномни данни от съвременни видове. Според резултатите ранните предци на днешните прилепи първо са се разпространили от Европа към Африка, а после към Азия, Северна и Южна Америка и Австралия. Изследването показва, че ехолокацията вероятно се е развила много рано в еволюцията на прилепите, почти едновременно със способността им да летят.

„При прилепите все още има много неизвестни и това изследване добавя важна част към общата картина“, обяснява пред The Guardian Сара Олсън, един от авторите на проучването и директор на здравните изследвания в природозащитната организация Wildlife Conservation Society.

Изследването е част от глобалната инициатива Bat1K, стартирала през 2017 г. Целта ѝ е да бъдат секвенирани геномите на всички около 1500 съществуващи вида прилепи. Те са втората най-разнообразна група бозайници в света и представляват приблизително една пета от всички видове бозайници.

Геномът съдържа пълния набор от генетична информация на даден организъм. Анализът му позволява на учените да проследяват еволюционни връзки, физиологични особености и генетични адаптации. Настоящото проучване използва данни от 103 генома на прилепи от 21 семейства и 44 фосилни екземпляра, открити в различни части на света. Голяма част от фосилните данни идват от запазени зъби.

Според Олсън резултатите дават основа за по-добро разбиране на физиологията на прилепите и по-специално на причините, поради които те са толкова устойчиви на редица заболявания.
 Как прилепите живеят с опасни вируси?

Прилепите често са определяни като естествени резервоари на опасни зоонозни вируси като Ебола, Нипа и Марбург. При много от тези инфекции прилепите не развиват тежко заболяване. Това поставя важен въпрос пред учените – как организмът им понася вируси, които могат да причинят сериозни заболявания при хората.

„Как живеят с тези вируси, които причиняват сериозни поражения, когато попаднат в човешкия организъм? Сега разполагаме с нещо като генетичен кодов справочник“, казва Олсън.

Проучване от 2025 г., също базирано на данни от Bat1K, установява, че ранните предци на прилепите са развили значителни адаптации в имунните си гени. Според еволюционния биолог Ариадна Моралес тези промени, свързани с поносимостта към вируси и устойчивостта към заболявания, вероятно са възникнали още в ранните етапи от еволюцията на прилепите.

Възможни приложения за човешкото здраве

Прилепите имат и друга необичайна характеристика. В сравнение с други бозайници със сходен размер те живеят значително по-дълго и показват сравнително малко признаци на стареене и ракови заболявания. Това дава възможност на учените да изследват кои гени стоят зад тези особености.

Според изследователите резултатите могат да бъдат полезни за бъдещи проучвания на стареенето, имунитета и устойчивостта към заболявания при хората.

„Генетичната информация, която откриваме при прилепите, може да бъде използвана при разработването на терапии срещу зоонозни заболявания. Те могат да бъдат и модел за създаване на нови подходи при лечението на рак“, казва Моралес.

Олсън допълва, че геномните данни могат да помогнат за по-доброто разбиране на това кои фактори поддържат прилепите здрави и към кои заболявания са по-уязвими.

Научният интерес към прилепите има и силно природозащитно измерение. При около половината известни видове числеността на популациите е неизвестна или намалява, а 18% са определени като застрашени от Международния съюз за защита на природата.

Сред основните рискове са климатичните промени, загубата на местообитания, преследването и ловът, обяснява съавторът на изследването Лилиана Давалос, природозащитен биолог в Stony Brook University в Ню Йорк. В същото време прилепите имат сериозна роля в екосистемите. Те опрашват растения, разпространяват семена и ограничават числеността на насекомите, включително комарите, които също могат да бъдат преносители на заболявания.

Възстановяването на популациите им се случва бавно. За разлика от много други малки бозайници, почти всички видове прилепи раждат само по едно или две малки. Когато голям брой животни загинат заради екстремни температури, лов или други заплахи, популациите трудно се възстановяват.

Устойчивостта на прилепите към някои вируси не означава, че те са защитени от всички заболявания. В Канада и САЩ милиони прилепи са загинали от т.нар. синдром на белия нос – заболяване, причинено от гъбичен патоген, който се развива по кожата на зимуващите животни.

Според Олсън новите геномни данни могат да помогнат на учените да разберат защо определени видове, включително представители на рода Myotis, са по-уязвими към подобни инфекции. Това може да даде основа за по-точно проследяване на риска за отделни популации и разработване на по-ефективни стратегии за опазването им.

Новото изследване обединява два важни въпроса – откъде произлизат прилепите и как са развили някои от най-необичайните си биологични характеристики.

Отговорите могат да бъдат важни не само за разбирането на тяхната еволюция, но и за бъдещи изследвания върху вирусите, имунитета, стареенето и раковите заболявания при хората.