Хиляди коментари и десетки споделяния предизвика шокиращата новина за изтровените лешояди край Котел. 6 черни лешояда - картали и един белоглав лешояд бяха открити мъртви , след като са яли от месо с отрова от примамки. На същото място , преди 4 години, в същото землище са отровени други 4 лешояда. Хората от екипа, който се е грижил за птиците са съсипани. Съпричастност изразяват и десетки любители на природата, които настояват човекът отровил красивите и редки птици да бъде разкрит и изправен пред съда, където да получи строго наказание. 

Според местни хора отровителят е животновъд от района, който освен това е и ветеринарен лекар. 

Черният лешояд е напълно изчезнал като гнездящ вид в България, а възстановяването му започна след 2018 г. Първото успешно гнездене е регистрирано през 2021 г. край Котел. В момента в страната има седем–осем двойки и над 20 птици, като в района на Котел и Сливенския Балкан живеят и над 120 белоглави лешояда.

Ето какво написаха от "Зелени Балкани" в страницата на сдружението в социалните мрежи: 

Екипът ни е съкрушен. Още два картала, открити отровени вчера! Симона и Светлин!

Светлин – млада птица, отгледана с безкрайни грижи, търпение и любов от екипа на зоопарка в Острава, Чехия. Донесен лично от тях в България, пуснат на свобода като символ на надеждата, че небето ни може отново да бъде дом за тези величествени птици.

Симона – млада женска птица от колонията в Дадя, Гърция. Когато Светлин, още млад и неукрепнал, започна самостоятелния си живот в дивата природа, той направи кратко скитане до Гърция… и се върна оттам не сам. Върна се с булка.

Двамата се установиха в района на Котел. Постоянно заедно – ухажване, близост, нежност, първи прояви на брачно поведение. Те бяха една от най-големите ни надежди за този размножителен сезон. Надявахме се да загнездят, да създадат поколение, да дадат нов живот на вида за първи път.

Първо открихме Симона. Сърцата ни се свиха – защото знаехме, че загубата ѝ означава и край на мечтата. Мъжкият картал рядко заменя своята избраница.

Малко по-късно намерихме и него... Мъртъв... Под общото им гнездо.

...На снимките и видеата по-долу може да видите радостта на екипа на зоопарка в Острава, който през 2025 г. лично донесе още една млада птица – за освобождаване през 2026, отгледан с много любов и дарен на България, за да подпомогнат завръщането на най-величествените обитатели на нашето небе.

Клиповете са на нашите доброволци Корнел и Джени Которогея от Румъния, които почти ежедневно наблюдават карталите и са приели връщането им в България за лична кауза.

Радвахме се на младите влюбени птици и очаквахме с нетърпение първите им рожби. Днес нашата радост е заменена от огромно огорчение. Нашето – и на десетки хора, които участваха в отглеждането, наблюдението и подкрепата на тези птици на свобода. Всеки ден следени, пазени, обгрижвани – макар и от разстояние. Всеки ден носещи надежда.

Днес Симона и Светлин вече не са бъдеще. Те са само една тъжна, разтърсваща история....Поредното напомняне за жестоката и несправедлива борба между доброто и злото.

 

 Д-р Руско Петров: 

Това не е инцидент.

Това е убийство!

На 10 януари 2026 г. предавателите замлъкнаха.

На 11 януари, рано в ледената утрин, намерихме телата.

Игор. Ресни. Енева. Мусала.

Нашите черни лешояди и един белоглав лешояд.

Убити съзнателно.

Безмилостно отровени. Стоящи като статуи – замръзнали, обледени и посърнали със сняг.

Това не е „случай“.

Това не е „традиция“.

Това не е „начин за справяне с хищници“.

Това е престъпление. Грубо. Умишлено. Повтарящо се.

Същото място!!!!!

Същият сценарий като през 2022 г.

Тогава отровиха други четири картала.

Един от тях беше първото малко, излюпено в България!

Охранявахме гнездото му заедно със студенти, а няколко месеца по-късно му правихме аутопсия.

Точно на него – на първото излюпено малко в България.

Никой "не си плати".

И ето резултата днес.

Игор и Енева бяха двойка. Чакахме малко лешоядче от тях.

Енева – едно от малките карталчета, излюпени в България след 50 години изчезване на вида.

30 години труд на десетки колеги от НПО сектора – унищожени за часове от един страхлив човек с отрова.

Тези птици не бяха „чужди“.

Дарени от Испания и Германия, с доверие към България.

Маркирани. Следени. Пазени.

И накрая – натъпкахме ги, заснежени и замръзнали, в черни чували.

Да, точно така – вместо да се реят в небесата, ние ги прибрахме в чували!

Работата в Спасителен център ме научи какво значи да се бориш за живот.

И знам какво значи да събираш трупове.

Миналата година по това време – над 1000 планински чинки.

Сега – лешояди.

Когато докараш животно в черен чувал, всичко, което си градил с години, умира заедно с него.

Това е престъпление по Наказателния кодекс.

И този път някой ТРЯБВА да понесе отговорност.

Не условна. Не „неизвестен извършител“.

Реална присъда.

Отровите не убиват само птици.

Те убиват всички диви животни по веригата.

И рано или късно – хора.

Ако това остане безнаказано отново,

следващите жертви ще сме всички ние.

Няма да мълчим.

Няма да прощаваме.

И няма да спрем да го казваме.