Днес правителството прие промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се създава нова защита срещу т.нар. дела-шамари – SLAPP дела. Промени са в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и с тях се регламентира особено производство, в което в кратки срокове да бъде установена очевидната неоснователност на иска, когато той е предявен не за да осигури защита на накърнени законни интереси и права, а с основната цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие.

Министърът на правосъдието Николай Найденов заяви днес, че се очаква промените скоро да бъдат приети от Народното събрание и да осигурят защита от делата-шамари. Той прогнозира, че те ще имат и възпиращ ефект и ще ограничат завеждането на подобни искове.

В момента в ГПК няма правила за разглеждането на очевидно неоснователен иск (извън тези по чл. 239 ГПК), а основателността се преценява в решението по същество. И дори да установи, че ищецът не търси действителна защита на свои права и интереси, съдът не може да откаже да разгледа делото.

Затова сега в ГПК се създава нова Глава тридесет и трета „б“, която урежда новото особено производство поради публичното участие на ответника.

Промените дават следната дефиниция на „публично участие“. Това е „изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес“.

Регламентирано е и какво се има предвид под „въпрос от обществен интерес“. Според определението в проекта това e въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области като:

- основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат;

- дейности на лице, което е публична фигура в обществения живот или частния сектор;

- въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона;

- сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения;

- дейности, насочени към защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.

Промените предвиждат, че ответникът може да поиска отхвърляне на иск, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането за това може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.

Съдът се произнася по искането в едноседмичен срок. Когато установи, че искът е очевидно неоснователен, ще указва на ищеца да обоснове иска си в едноседмичен срок.

Ако той не го направи или въпреки това искът остава очевидно неоснователен, съдът в закрито заседание постановява решение, с което го отхвърля.

В ГПК са изброени неизчерпателно серия от обстоятелства, които следва да съобрази съдът, за да установи дали ищецът злоупотребява с процесуалните си права, защото ответникът има „публично участие“. Те са:

- неравнопоставеност на силите между страните;

- необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата на ищеца;

- множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент;

- сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела;

- злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски;

- умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления;

- действия по дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника;

- други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес.

С изменения в Закона за адвокатура се урежда и възможност адвокатите да представляват безплатно засегнатите от дело-шамар.

Измененията бяха внесени в Министерски съвет едва когато преди две седмици Европейската комисия  изпрати  официално уведомително писмо на България заради непълното транспониране на анти-SLAPP директивата. Това трябваше да стане до 7 май 2026 , но това не беше направено. 

Тепърва предстои промените да влязат за гласуване в Народното събрание. Кога обаче ще бъдат разгледани в пленарна зала не е ясно, тъй като депутатите излизат във ваканция. В България се водят десетки SLAPP дела срещу журналисти и медии. TrafficNews също е сред засегнатите от дела - шамари медии. 

Колко всъщност струва да затвориш една независима медия?

Очаквайте скоро! 

 

С дело – шамар ПИМК иска 30 000 евро от Trafficnews, защо толкова скромно, г-н Филипов?Съжаляваме, че ще ви разочароваме. Медията ще продължи да показва всичко, което правите.