Изобилието на реколтата невинаги означава добра година за земеделците. В Добруджа полета с дини и пъпеши остават неприбрани, защото производителите трудно намират пазар за продукцията си. Благоприятните метеорологични условия са довели до високи добиви, но заедно с вноса от други държави това е свалило изкупните цени до нива, при които за част от стопаните прибирането на реколтата вече трудно си заслужава.

В каварненското село Българево, известно с производството на дини и пъпеши, стопаните също отчитат добра реколта, но проблемите започват, когато продукцията трябва да бъде продадена. Петър Георгиев и семейството му се занимават с отглеждането на бостани от две десетилетия. Тази година културите са се развили добре, но реализацията е трудна.

„Културите се развиха добре, но продажбите са трудни. Просто може би има много голямо производство, свръхпроизводство – благодатна година откъм дъждове“, разказа земеделецът пред Нова телевизия.

Ситуацията поставя под въпрос бъдещето на традиционното производство в района. Ваня Анастасова, която също е потомствен градинар, вече е намалила наполовина площите, които обработва. По думите ѝ миналата година проблемът е бил липсата на вода, докато тази година добивите са значително по-добри.

При малките производители част от продукцията може да бъде продадена директно, но за стопани като Георгиев, който обработва около 200 декара, това не е реалистичен вариант. Производството на дини и пъпеши изисква много ръчен труд, а намирането на работници става все по-трудно. В същото време разходите са нараснали приблизително три пъти, докато размерът на субсидиите не се е променил съществено.

Особено сериозен според него е проблемът с конкуренцията от Румъния. Той посочва, че румънските производители получават около 5000 евро на хектар за пъпеши, докато подпомагането за българските стопани е около 500 евро.

Затова Георгиев също обмисля да свие производството си още повече. От около 200 декара площите могат да бъдат намалени до една трета.

„Даже след време сигурно и още по-надолу ще го намалим – на една трета. Ще останем потребители, не производители“, добави той.

Проблемът не приключва с дините и пъпешите. Същата комбинация от добра реколта, ниски изкупни цени и високи разходи започва да се усеща и при лозарите, за които предстои една от най-трудните части на годината – реализацията на гроздето.

В Мелнишкия регион гроздоберът на белите сортове вече приключва, а наред са червените. И при двата вида реколтата е добра, но пазарът остава слаб. При белите сортове изкупните цени са между 90 евроцента и 1 евро за килограм, като за някои достигат до 1,10 евро. При червените цените са по-ниски. За по-добрите сортове като мерло, каберне и Мелник 55 частните производители получават около 60–70 евроцента за килограм.

„Цените на белите сортове са като миналогодишните, а червените сортове се продават на по-ниски цени от миналата година. Пазарът е много труден“, казва собственикът на лозов масив Костадин Попов.

И тук добрата реколта не успява да компенсира свитите приходи. По-високите добиви само частично покриват разликата, защото производствените разходи са се увеличили. В крайна сметка парите, които стопаните очакват да получат, вероятно ще бъдат приблизително колкото миналата година, но при значително по-високи разходи.

Допълнително затруднение е липсата на достатъчно купувачи. Част от винарските изби разполагат със собствени лозя, а частните производители все по-трудно намират къде да пласират продукцията си. Има и прекупвачи, но те предлагат още по-ниски цени – около 50 евроцента за килограм.

При подобна ситуация за някои лозари дори прибирането на реколтата може да се превърне в икономически неизгодно. Ако цената падне до 30–35 евроцента за килограм, разходите за бране могат да се окажат по-високи от очакваните приходи.

„Както е тръгнало, за някои сортове може и това да се получи тази година. За ранните може би не, но за по-късните – ако пазарът се насити, няма друг път. Или трябва да се появят купувачи, които да купят гроздето, или хората ще оставят част от него. Няма смисъл да го берат при 30–35 цента“, предупреждава Попов.

Към трудностите на лозарите се добавя и необходимостта от напояване. Продължителните периоди без достатъчно валежи превръщат водата в необходим разход дори за винените сортове. Ако преди напояването е било характерно предимно за десертните лозя, сега производителите все по-често са принудени да поливат и винените, за да поддържат добиви, които да оправдаят разходите.

Затова все повече лозари и винарски предприятия инвестират в капкови системи. Част от тях използват възможности за финансиране по различни програми, но за много частни производители инвестицията остава за тяхна сметка.

Така и при бостана, и при лозята се очертава един и същ проблем – земеделецът успява да произведе добра реколта, но няма гаранция, че ще може да я продаде на цена, която да покрие труда и вложените средства. Високите цени по магазините не се превръщат автоматично в по-високи приходи за хората, които произвеждат храната.