Г-н Филипов, завели сте поредното дело срещу TrafficNews. И персонално срещу главния му редактор. Запорирали сте не само фирмените, но и личните сметки. Но защо искът е толкова скромен ? Само 30 000 евро! Защо не 3 милиона. Или 30 милиона. Ефектът е един и същ. Всъщност парите за вас нямат значение, нали?! За бизнесмен като вас това е някаква дребна сума. Няма значение, че през личните ни сметки минават плащания на основни консумативи като ток, вода, телефони, кредити. Няма значение , че през фирмените сметки се плащат заплати на много хора. Хора, които нямат дебели банкови сметки като вас. Важното е да ни накарате да млъкнем. Да не пишем за това как „благодетелствате“ срещу 3 000 евро(които и не плащате дори) на стадион „ Христо Ботев“, за който пловдивчани платиха 50 милиона евро, как фирма ПИМК окупира от години общински паркинг без да плаща нито лев, как печелите обществените поръчки в града, как вие и такива като вас превърнаха Пловдив в презастроено гето, използвайки всяка вратичка в закона, а в много случаи и променяйки наредбите.
Да, темите не са удобни. Но няма начин да бъдат избегнати. Защото това е работата на журналистите – да показват нередности и престъпления. Другото се нарича ПР и реклама и няма общо с журналистиката.
Съжаляваме, че ще ви разочароваме. Медията ще продължи да показва всичко, което правите. А вие можете да продължите да завеждате дела – шамари и грандомански искове. С тази разлика, че аз и колегите ми не се крием като мишки и отговаряме за всяка дума, която сме публикували. Адвокатите ни не обясняват как някой „случаен непознат“ е влязъл в профила ни във ФБ и е написал серия клевети по нечий адрес. А след като засегнатият човек потърси правата си в съда, вие изваднъж развивате амнезия и не си спомняте за случая.
А сега по същество, както казват в съда.
Преди 1 година собственикът на фирма ПИМК Илиян Филипов публикува под формата на „официална позиция“ серия обиди и клевети срещу TrafficNews и единият от собствениците на охранителната фирма Трафик СОТ. „Позицията“ бе качена в официалната страница на дружеството, както и в няколко скромни сайта, в които фирмата има рекламни банери.
Търговското дружество, както и хората, които бяха наклеветени, заведоха серия дела в съда. Междувременно „официалните позиции“ на Филипов изчезнаха от ФБ страниците на ПИМК, а в съда вместо да защити с факти обвиненията си, адвокатите му събират свидетелски показания и доказателства, че той не е ползвал Фейсбук, а с неговата страница се занимавали хората от неговия IT - отдел. Т.е случаен служител сяда, пише гневен пост пълен с клевети и я е пуска във фирмената му страница?!
Разбира се, това звучи напълно несериозно, а очевидно това с отговорността и мъжката дума са отживелици от миналия век. Но тъй като всички словесни полюции на въпросния бизнесмен бяха надлежно документирани и заверени при нотариус още тогава, на Филипов се налага да отговоря на доста неприятни въпроси в съдебна зала. Но той не се явяватам въпреки разпорежданията на съда. Вместо това, очевидно е решил да сплаши медията, завеждайки серия от дела шамари.
В момента Филипов води дело срещу журналиста Благовест Андонов, бил го набедил в престъпление с формулировката от адвокатите му:
„Разгласил позорно обстоятелство, че се е хвалил, че е стигнал до лидера на ГЕРБ Бойко Борисов“ по темата с превръщането на кърски пътища в „трайна настилка“, иначе казано на чакъл, а след това му позволява да застроява десетки хиляди квадрата жилищни комплекси в нищото. Бил жертва на „политически шантаж“.
Да, г-н Филипов, вие не си говорите с г-н Борисов – вече, вероятно говорите с новите силни на деня. Но преди това не беше позорно да си говорите с него, напротив – постоянно търсихте контакта с него, а и се хвалихте с това.
Миналата седмица по жалба на ПИМК бяха запорирани сметките на фирмата – издател „Трафик Бул“ , както и личната сметка на главният редактор Парашкева Иванова. ПИМК, респ. Филипов са оценили неимуществените си вреди на 30 000 евро! Съдът е наложил два запора, а частен съдебен изпълнител дори е направил две обезпечения в размер на 60 000 евро! Още по – паракдосално е, че статията засегнала до такава степен Филипов, не съдържа обида, клевета или неверен факт, а касае пропуски в закона, които водят до системно увреждане на интереса на държавата. И да, в текста е посочено абсолютно обективно, че в съда компанията системно събаря санкциите, наложени от АПИ. В исковата си молба фирмата не отрича фактите, но определя действията си като „упражняване на процесуални права“. В същото време очевидно се опитва да се меси в редакционната политика на изданието, като определя въпросния текст като „манипулативно недобросъвество внушение“, което не би било разбрано от „средния читател“ /каквото и да сзначи това/. Всъщност въпросната статия е добър журналистически анализ на текущ проблем и сериозен законодателен пропуск.
По време на съдебните дела адвокатите на Филипов са отправили към адвоката на медията предложение, на което вероятно смятат, че „не може да се откаже“. Да оттеглят жалбите, срещу гаранция TrafficNews да спре критичните материали срещу бизнесмена. Предложение, което категорично е отхвърлено.
Предстои TrafficNews да сезира български и европейски организации за поредната злоупотреба с правосъдие и опит за налагане на цензура.
Какво са SLAPP делата или т.нар. дела шамари?
Това са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производствата, които само формално имат легитимна цел - упражняване на правото на достъп до правосъдие и защита на накърнени права, но по същество целят постигане на нелигитимна цел - цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове.
Дела – шамари в България
Докладът на Антикорупционният фон и АЕЖ „Цената на свободното слово“ открива 64 SLAPP дела у нас за последните 23 години. Част от тях са граждански, други наказателни, а трети представляват форми на друг натиск, напр. административен.
Адв. Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация", който лично е водил голяма част от тези дела, сочи, че те нанасят тежки травми и последици върху душевния живот на журналиста. Дори при положително развитие в съда запорите често биват вдигани твърде бавно, много след приключване на делото, а едно такова продължава средно близо три години.
През май 2024 година Европейският съюз прие анти-SLAPP директива. Държавите членки имаха срок до май 2026 г. да я транспонират в националното си законодателство.
Въпреки , че крайният срок изтече на 7 май, анти-SLAPP директивата все още не е транспонирана в законодателството на България, а делата шамари са реален и нарастващ риск за журналисти и граждански активисти. Така, че навярно освен, че държавата ще влезе в поредната наказателна процедура, преследването на журналисти по този сценарий ще продължи.