Спокойна вечер в най-популярното и посещавано място за развлечения в Пловдив - кв. ”Капана”. Ресторантите са пълни, макар цените да надминават тези в швейцарските Алпи. Покрай мен минава мъжът, който преди няколко месеца забелязах да пуши “билка” или “бонзай” пред Розовата къща (център за помощ на зависими) в кв. “Изгрев” и после застина в типичната поза “зомби”. Беше агресивен, ругаеше между масите непознати хора и поради високата си и здрава фугира никой не посмя да му направи забележка, а по-скоро гостите на заведенията навеждаха глави. 

На следващия ден реших да посетя същото място, но този път през деня. Докато вървях натам, от подлеза на спирката преди тунела излезе високо, слабо момче, на видима възраст не повече от 20-25 години. Цялостната му визия издаваше неподдържан вид. Реших да го проследя и тръгнах след него. На чешмата пред Халите, на малката Главна, го очакваше видимо превъзбуден, нервен мъж. Двамата се запътиха към една книжарница и когато излязоха от нея, единият отиде до магазин за хранителни стоки. След няма и три минути излезе с брошура за промоции в ръка. Двамата нервно закрачиха между хората, търсейки нещо по земята и около дърветата. След това поеха към пряка, намираща се точно срещу Халите, пред тях една жена обядваше.

Двамата забелязаха, че стоя на няколко метра от тях с телефон в ръка, насочен срещу тях, но това не им попречи да изпразнят съдържанието от джобовете си - в началото се прикриваха, но след това желанието им да запалят това, което свиваха, явно беше по-голямо от чувството за притеснение. Единият от тях ме гледаше през цялото време, докато си подаваха една цигара, но другият бавно изпадаше в транс. Преди главата му да падне напред и една от ръцете му да се отпусне в типичната за пушилите “бонзай” или “билка” (синтетични наркотични вещества, най-често синтетични канабиноиди, които имитират действието на канабиса - те могат да предизвикат халюцинации, тревожност, агресивност, загуба на съзнание и други опасни реакции), той започна неистово да чеше главата си - сякаш усещаше мравучкване - един от симптомите при абстиненция. 

Аз продължих да наблюдавам двамата, които само преди минути бяха развъртяли някаква цигара с неясен произход за мен, докато през тях преминаваха възрастни жени и майки с деца. Едно от момиченцата продължи да гледа младежа с отпуснати крайници дори и след като го подмина. 

Реших и аз да мина покрай тях, въпреки че не беше много безопасно - те знаеха, че ги снимам с телефона си и можеше да проявят агресия, но нямаха сила нито да ми направят забележка, нито да се изправят. 

Час по-късно отново ги засякох. Единият вече се беше съблякъл гол до кръста, видимо нервен и оглеждаше кофите за боклук, другият вървеше до него, неспирайки да се чеше по главата. 

Няма да вляза в ролята на съдник на двамата млади мъже, но ще задам няколко въпроса към представителите на МВР, които ежедневно се хвалят с разбити нарколаборатории и хванати големи пратки, но явно с уличната продажба не могат да се справят, а точно тя стига до децата ни: 

Защо употребяващите, изглежда, все по-малко се притесняват да употребяват или да търсят наркотици на публични места? 

Колко сигнала за лица в неадекватно или агресивно състояние, вероятно вследствие на употреба на наркотици, получава полицията в централната част на града? 

Какво е обяснението на МВР за усещането сред гражданите, че наркотиците вече са „на една ръка разстояние“?

Колко полицейски проверки и специализирани операции срещу разпространението на наркотици са извършени в централната градска част през последните месеци? 

Не се ли е стигнало до ситуация, в която употребата и разпространението на наркотици в центъра вече не се извършват скрито, а достатъчно демонстративно, за да създават усещане за безнаказаност?