Няма военни самолети - било то на САЩ, било на други съюзни държави, на граждански летища, включително и на военни в момента, които да участват в някакви военни операции. Нито в Иран, нито в който и да е друг конфликт. Това заяви транспортният министър Георги Пеев пред БНТ.

Той обясни, че военните самолети, които кацат на граждански летища, изпълняват полети по общите авиационни правила и се ръководят от гражданските органи за контрол на въздушното движение. Според него тези кацания носят финансови бонуси и често са свързани с изпълнението на хуманитарни и спасителни задачи. Като пример пример Пеев даде българските самолети „Спартан“, които се ползват при донорски ситуации.

"Военните самолети в 90% най-вероятно от времето си изпълняват полети не за военни цели. Те се подчиняват на всички правила, на които се подчиняват гражданските самолети", каза министърът.

"Гледайте на военните самолети като такива, които носят бизнес на държавата", призова той и увери, че кацането на военни самолети на граждански летища не представлява никаква опасност.

За сигурността на летищната инфраструктура министърът подчерта наличието на институционална координация. Той обаче бе категоричен, че има нужда от технологично надграждане. И каза, че държавата трябва да инвестира в модерни антидрон системи с много по-широки възможности.

Летищата разполагат с разписани ясни процедури за реакция при навлизане на дронове в забранените за полети зони, заяви Пеев.

Запитан за готовността на летището в Бургас да посрещне пътникопотока за "Евровизия", той каза с увереност, че летището разполага с нужния капацитет и инфраструктура да поеме очакваните гости. Според него може да поеме дори двойно по-голям трафик от очаквания за „Евровизия“, като се отчита фактът, че през летните месеци на годините преди пандемията от Covid-19, е обслужвало повече полети от летище София.

"Пистата и системите за контрол на въздушното движение в момента се модернизират", каза още транспортният министър. И съобщи, че се планира се работна среща с кмета на Бургас Димитър Николов за осигуряване на цялостна транспортна логистика и координация. Стана ясно, че са водени разговори с транспортния министър на Турция за евентуална логистична помощ.

Ние трябва да управляваме безопасността, а тя се управлява, когато оцениш рисковете, заяви министърът на транспорта.

Ние трябва да управляваме безопасността. Безопасността се управлява, когато оцениш рисковете. Как да оцениш рисковете, когато нямаш данни? Затова ние се опитваме да съберем тези данни на едно място. Държавната агенция към МС трябва да координира и да отговаря за риска и да управлява безопасността. МРРБ, АПИ и общините трябва да се грижат за пътната инфраструктура. Единият контрол на пътя отива в МВР – то ще изпълнява функциите, които изпълнява и сега. Частта от тол управлението, която се намира на пътя, част от нея ще премине в МВР, за да подпомогне физическия контрол на пътя. Част от ДАИ – инспекторите, които правят проверките на пътя, преминават към МВР.", посочи Пеев.

За Автомобилен транспортен оператор Пеев заяви:

"Няма никаква мегаструктура. Този наратив започна да се използва в последните дни, за да плаши. Ние планираме значителна реформа в пътната безопасност – не с мегаструктури, а с технологии, иновации, обработка на информация и ИИ. Какво имаме досега в пътната безопасност? Имаме една кампанийност, нямаме никакви мерки за безопасност. Става някакъв инцидент и веднага започваме да критикуваме, дори не знаем кого да критикуваме, защото отговорностите са размити. Никой не знае кой за какво отговаря. Това ядро ще бъде в Министерството на транспорта и това не е агенция, а едно технологично ядро, което ще обработва информация. Ние не създаваме нови структури, ние правим ясни разграничения на отговорностите, казваме кой за какво трябва да отговаря.", допълни Пеев. 

Колко струва реформата в транспорта?

 "Нула струва. Нямаме мегаструктура, имаме предефиниране на отговорностите и съсредоточаване на информацията в едно ядро и използване на технологии. Тази реформа ще доведе до близо 28% оптимизиране на състава кумулативно. Когато използваш по-ефективно своите ресурси, те не са фрагментирани. Ти постигаш по-голяма ефективност и когато вкараш и нови технологии, ефективността става още по-добра. Тази система трябва да се надгражда – да се купуват още технологии, да се купуват още технически системи. Нашата инфраструктура е изпълнена със сензори – сензори за претоварвания. Ако имаме 100 кантарни рамки, само 20 от тях работят. Защо? Първо, защото не са включвани по определени причини. Второ, защото са оставени технически неподдържани. Също най-вероятно по определени причини. Ако искаме да има ефект, защото обществото, когато стане тежък инцидент, когато има загинали хора, е нетолерантно. Обаче след това, когато тръгнем да правим реформа, казваме: „Ама сега да направим ли, да не направим ли този компромис?“ Реформи с компромис не се правят. Или тръгваме и правим реформа истинска, в интерес на хората, защото тази реформа не е нито на министъра, нито на Министерство на траспорта, нито на МВР. Това е реформа на хората.", посочи Пеев.