Тази седмица в Районен съд - Пловдив за пореден път бе направен опит да стартира делото срещу пловдивския адвокат Владимир Елдъров. Това се случва 14 години след извършени серия престъпления и осем години след внасянето на обвинителния акт TrafficNews бе първата медия, която разкри измамната схема преди повече от 10 години. Процесът е поредният епизод от дългата съдебна сага около Елдъров, който вече бе осъден за други тежки престъпления, включително поръчителство за убийство и серия палежи. Според обвинението в периода 2012–2014 г. Елдъров, като пълномощник на десетки пострадали, ги е представлявал по граждански дела за обезщетения след пътнотранспортни произшествия. Парите от застрахователите били превеждани по банкова сметка на адвоката, който, според прокуратурата, не предавал на клиентите си пълния размер на присъдените суми. Повдигнати са две обвинения, като имуществените вреди са над 400 000 лева.
Но пострадалите едва ли някога ще получат справедливост.
Четиринадесен години след началото на историята със застрахователните измами съдебният процес дори не успя да започне по същество. Причината е абсурдна – не могат да бъдат редовно призовани всички пострадали. От 15 души в списъка на ощетените в залата са се появили едва двама. Част от жертвите вече са починали, а други просто не могат да бъдат открити. На тяхно място трябва да бъдат призовани наследници.
Какво е това правосъдие, когато жертвите не могат да го дочакат? И това далеч не е проблем на това дело, а на цялата система, в която времето работи срещу пострадалите.
Хората, които разказват историите си, не говорят за някаква абстрактна финансова измама. Те говорят за смъртта на близки, за изплатени от застрахователи обезщетения и за пари, които според обвинението са били задържани от техния адвокат. В един от разказите става дума за момиче, загубило майка си в катастрофа, което твърди, че още като дете е било потърсено от адвоката. Петнадесет години по-късно то пита: „Толкова ли струваше животът на майка ми?“
Това е цената, която не се вижда в съдебните статистики. В графите стоят „отложено“, „нередовно призован“, „следващо заседание“. За човека от другата страна това са години от живота му. А понякога – целият му живот.
Времето заличава следите от едно престъпление- свидетели, документи и спомени. Хората се местят, сменят телефони, заминават в чужбина. А някои умират. А когато съдът най-после отвори делото, се оказва, че вече няма кой да свидетелства.
Бавното правосъдие е и причината злоупотребите около обезщетенията на жертви на катастрофи да продължават.
Т.нар. „гробищни адвокати“ – юристи, които следят за тежки катастрофи и търсят близките на загиналите, за да им предложат правна помощ – продължават да съществуват. Днес схемите може да са по-различни, по-внимателно прикрити и не непременно толкова драстични. Но самият модел е жив.
Смъртта на човек се превръща в информация. Информацията – в клиент. А клиентът – в хонорар.
Близките на загиналите в катастрофи се атакуват в най-уязвимия възможен момент. Те току-що са загубили човек, често са в шок, а понякога дори не знаят какви права имат и какво обезщетение могат да получат. Границата между професионалната правна помощ и агресивното преследване на клиент понякога е много тънка.
Историята с делото срещу Елдъров показва една от най- големите язви на съдебната ни система - бавното и закъснялото правосъдие.
То води до както до липса на справедливост , така и до липса на превенция. Една присъда след 15, 20,25 години /ако изобщо има такава/ едва ли би помогнала на жертвите или техните наследници. На практика имаме една толерирана от държавата безнаказаност, която ще произведе нови измамници и нови жертви.
Акценти
Виж всички
Дърво се разцепи и падна върху сграда в центъра на Пловдив
Първият учебен ден без коли пред училищата в Пловдив
