В продължение на един месец ние наблюдаваме хората, които ежедневно просят в центъра на София. Някои от тях заемат подлезите при входовете на метрото, други са се позиционирали по търговската ул.”Витоша”, трети са пред църквите. Прави ни впечатление, че са едни и същи, някои от тях са чисти, спретнати, други - не.

Историите им не винаги се повтарят. Когато попитахме една жена, държаща табела за помощ за храна и лекарства, се оказа, че събира пари за хапчета за киселини, без да знае, че са за киселини. При първия разговор ни сподели, че има ТЕЛК, при втория, че няма постоянно заболяване. Ние не я съдим, но ще ви напомним какво сподели пред нас в третата част на „Зад протегнатата ръка“ социологът Алексей Пампоров - „Самите просяци често пъти са по-скоро жертви.“

Днес ще си зададем въпроса какво се променя, когато гледаш просията не за минута, а всеки ден, като разговаряме с човек, който живее в самия център на София - ул. ”Солунска”, и от години наблюдава отблизо хората, които молят за помощ по улиците всеки ден. Неговите впечатления не ни дават окончателен отговор на въпроса кой стои зад протегнатата ръка, но поставят други, не по-малко важни въпроси: какво виждаме, когато започнем да се вглеждаме?

Има ли повтарящ се модел? Има ли хора, които се появяват на едни и същи места? Има ли нещо, което обикновеният минувач не забелязва?

@glasnews ???? Какво се променя, когато не подминеш просията за секунди, а я наблюдаваш всеки ден? В продължение на месец следим хората, които просят в центъра на София. Едни и същи лица, едни и същи места, но различни истории. Нужда, измама или нещо по-голямо зад протегнатата ръка? В новата част на „Зад протегнатата ръка“ разговаряме с човек, живял години в центъра на столицата и наблюдавал отблизо това, което повечето минувачи дори не забелязват. ???? Гледайте видеото и преценете сами. #София #просене #България #fyp ♬ оригинален звук - GlasNews.bg

Здравейте! Може ли да ми споделите впечатленията си за софийската просия в централната част на града? 

За три години живот в центъра видях много, но най-запомняща се беше срещата ми с един бездомник. Аз излизах към 23:00 да тичам около НДК и кучешкия парк 8 км по един старичък екип. Започна да ръми, докато загрявах, той дойде на ъгъла на ул.”Ангел Кънчев” и “Солунска” и почна да си бърка в багажа пред мен, извади 4 лв. на стотинки и ми каза: “вземи си един чай да се стоплиш”. Едвам го убедих да не ми ги дава, може би 5 минути го увещавах, че всичко е наред. Не знам какво стана след това с него, не съм го виждал, беше от тези невидими хора с количка с кашони и увити в мушами и стари якета. 

А случвало ли се е да агресират пред Вас? 

Да се бият помежду си, съм виждал двама - от регулярните в центъра. След това го видях в приемната на Козилата (Козилата е псевдоним на Елисавета Белобрадова, народен представител в 51-то Народно събрание, преференциално избрана в столичния 23-и МИР, като кандидат от листата на “Продължаваме промяната – Демократична България”.). 

Като жертва или като престъпник определяте човек, който проси на улицата? Защо? 

В България е жертва, не мисля, че има ясни закони, криминализиращи просията, за разлика от Близкия изток. Тук (в страна от Близкия изток, където към настоящия момент живея и работя) екстрадираха 23 000 пакистанци тази година, много от тях заради просия. Криминализирана е, защото според исляма е задължително да помагаш на бедните и те се възползват от това.

Смятате ли, че държавната политика - с действието или бездействието си подпомага просията като част от мрежа за трафик на хора? 

Държавни политики за уязвимите групи са отсъстващи или ограничени, затова е пълно с чуждестранни НПО-та във всички сфери. Просяците винаги ги подминавах в София, те са едни и същи в центъра. А и не знаеш в България кой кой е. Има и други схеми, които съм забелязвал: 

- “приятелката ми каца на летището, дайте ми 50 евро за букет (замалко да им дам)”

- “пари за междуградски автобус (давал съм)”

- “пари за нова лична карта (давал съм)”

- “може ли да ползвам вашия телефон да се обадя спешно на роднина? (Схема за звънене на импулсен телефон)”

- “елате с мен да ви заведа до една аптека да купите памперси на бебето ми (схема да те оберат някъде)”

Един месец наблюдение в центъра на София все още не ни дава лесни отговори. Едни и същи лица се появяват на едни и същи места, а зад протегнатата им ръка може да стои и нужда, и измама. 

Дали виждаме човека зад протегната ръка или само ролята му на улицата? 

Тази жена има своя история. Дали ще потвърди съмненията ни, или ще ги постави под въпрос - преценете сами.