Пресъхващият лиман на русенската корабостроителница извади на показ останките на парахода „Искър“, който поставя основите на българското речно корабоплаване преди век.

Началото на българското корабоплаване

Рекордно ниското ниво на Дунав продължава да вади на бял свят забравени исторически артефакти. След като вече разкри римския Константинов мост, останки от мамут и древни стриди, реката показа и плавателен съд на над 100 години. Появата на кораба веднага привлече вниманието на местните жители, които се интересуват от историята на града. Останките са на построения в Италия през 1924 година параход „Искър“.

По думите на управителя на сдружение „Русчук – Старият Русе“ Йовчо Стоянов, корабът има изключителна историческа стойност.

„Това е единият от трите кораба, с които се полагат основите на българското речно корабоплаване. Двата парахода „Искър“ и „Вит“ пристигат в Русе през 1925 година, а „Осъм“ остава във Варна. През 1935 година, когато вече държавата се опитва да изгради собствено българско речно параходство, се взема решение да се преустроят тези три сравнително малки парахода в товаро-пътнически, защото те са били влекачи по предназначение“, обяснява Стоянов пред БНТ.

Преди век параходите „Искър“ и „Вит“ започват да обслужват линията между Русе и Видин, предизвиквайки огромен ентусиазъм сред населението. Само през първата година те успяват да превозят над 40 000 пътници.

Капитанът на кораб Александър Каменов допълва, че пътуването в онези години е било истинско изпитание за търпението: „Можете да си представите колко може да трае едно такова пътуване, при положение че корабите не са били бързоходни. Те се движели с 10–12 километра в час по течението, а до Видин са доста километрите.“

Краят на една епоха

След десетилетия вярна служба по различни дестинации, през 70-те години на миналия век корабите са спрени от движение. Първоначално е взето решение „Искър“ да бъде запазен като музеен експонат. Плавателният съд е закотвен край Националния музей на транспорта в Русе, а през студените месеци е прибиран за зимуване в лимана на корабостроителницата. Тази практика продължава до 90-те години, когато корабът е оставен на произвола на съдбата.

„Корабът вече е бил остарял – прогнило корито, както казват моряците, и глътнал вода и потънал в самия лиман. Сега – кой да се погрижи за него? Вече е дошло време, демокрация, промени, имаше някаква безстопанственост. Корабът са го отписали, никой не се е погрижил да се опитва да го извади, да го възстановява, тъй като той вече е бил бракуван“, разказва Йовчо Стоянов.

Има ли бъдеще за легендата

Преди параходът да потъне окончателно, голяма част от неговите елементи са нарязани за скрап. Въпреки славното минало на „Искър“, днес експертите са скептични относно възможностите за неговото физическо спасяване.

„Труден въпрос – какъвто и отговор да дам, винаги ще има недоволни, но според мене не си струва. Той е целият ръждясал“, категоричен е капитан Александър Каменов.

Управителят на сдружение „Русчук – Старият Русе“ също смята, че реставрацията е невъзможна, но подчертава важността на историческата памет. „Едва ли е възможно на практика днес възстановяването и запазването на такъв кораб. Аз лично съм възприел такава кауза – поне да запазим паметта, да популяризираме по някакъв начин това минало, защото то не може всичко да бъде запазено, но поне да остане споменът“, заявява Стоянов.

Докато нивото на Дунав остава критично ниско, останките на някогашната гордост на българското корабоплаване ще продължават да напомнят за времената, когато първите родни параходи са порили водите на реката.