Пазарът на труда в Пловдив не страда от предлагане. Друг е въпросът до колко търсенето и предлагането намират пресечена точка. Само преди дни ви разказахме, за вакантната длъжност директор на Пловдивската дирекция на Комисията за незаконно придобито имущество. В един от най-големите трудови портали бе публикувана информация за конкурс, като обявената заплата за длъжността шеф на КОНПИ - Пловдив е 620 евро бруто. 

Това стана повод и за един по-детайлен анализ на труда, защото макар това по документи да е минимален праг за длъжността, е показателно за дисбалансите на пазара. Звучи абсурдно да допуснем, че един високопоставен държавен служител, шеф на Антикорупционно звено в Пловдив, може дори само теоретично да получава колкото хигиенист на 4-часов работен ден. 

В момента в Пловдив се отворени над 2800 свободни работни места, от които над 1100 са с посочено възнаграждение.

Общият преглед на обявите за работа в Пловдив показва, че предложението на държавата за шеф на антикорупционната дирекция я поставя в най-ниската възможна категория по доходност за целия регион. Едва 23 обяви (под 2% от всички обявени позиции в града) предлагат чисто месечно възнаграждение под 500 евро – категория, в чието дъно се позиционира чистата заплата за директорския пост от ~520 евро.

За сравнение, над 50% от обявените работни места в Пловдив осигуряват чист доход между 1000 и 1500 евро, а други близо 47% се движат в диапазона 750–1000 евро.  За по-високите квалификационни нива в региона има 308 обяви за възнаграждения от 1500 до 2500 евро, 109 обяви от 2500 до 3750 евро и 10 оферти, достигащи от 3750 до 5000 евро. възнаграждения от 1500 до 2500 евро (308 обяви), от 2500 до 3750 евро (109 обяви) и дори от 3750 до 5000 евро (10 обяви).

Сравнението с други държавни и общински структури в Пловдив показва, че дори в обществената сфера директорският пост в КОНПИ е изостанал драстично.

Помощник-готвач в детска ясла към Район „Централен“ на Община Пловдив се разписва срещу 770 EUR бруто – със 150 евро повече от шефа на териториалната дирекция. Готвач в детска градина получава между 730 и 930 EUR бруто, а детегледачка в ясла взема 738–800 EUR бруто.

Техническият и поддържащият персонал в държавните предприятия също е оценен по-високо: електротехник в научно-експерименталната база на Института по овощарство в Пловдив получава 950–980 EUR бруто, работник по поддръжка на язовири в държавно предприятие взема 830 EUR бруто, а автомонтьор в поделение на ДП НКЖИ получава 891 EUR бруто.

На частния пазар в града компаниите за почистване и търговските обекти предлагат за хигиенисти между 650 евро и 800 евро нето. За поддръжка на общи части в сгради възнагражденията достигат 950 EUR бруто (~500 евро нето), а дори чистач на 4-часов работен ден взема между 400 евро и 500 евро нето – сума, близка до пълната чиста заплата за висшия управленски пост в КОНПИ.

За позицията „Общ работник“ в производствени цехове или строителство масово се обявяват възнаграждения от 900 EUR до 1100 EUR бруто. В сектора на търговията, обслужването и логистиката базисни длъжности като продавач-консултанти и касиери получават средно между 850 евро и 1500 евро бруто.

Далеч по-високи са възнагражденията за квалифицирани кадри или мениджмънт в частните компании. За специализирани технически длъжности (като бояджия на мебели) бизнесът в Пловдив заплаща между 3068 EUR и 4179 EUR бруто.

Ръководните кадри на сходно управленско ниво в частния сектор (като оперативни мениджъри и мениджъри по качеството) получават между 2500 EUR и 3500 EUR бруто. Лекарите специалисти (например акушер-гинеколози) в медицинските центрове в града са на нива 3000–4500 EUR бруто, а международните шофьори с категория C+E вземат между 2800 EUR и 4100 EUR нето.

Данните от пазара на труда в Пловдив очертават сериозен административен парадокс. Обявяването на държавна ръководна позиция с високи юридически и икономически изисквания на нивото на законовата минимална граница я поставя извън икономическата реалност на региона. Подобна ножица не само възпрепятства привличането на подготвени кадри, но и повдига сериозни въпроси относно гаранциите за капацитета и независимостта на публичните институции.