На фона на поредицата от предупреждения за засилване на руските хибридни действия срещу европейски държави и след обсъждането на мерки за защита на стратегическите обекти у нас, „Форум за демократично действие“ настоява българските институции публично да представят оценката си за риска и готовността на държавата да реагира при евентуална криза.

В писмо до председателя на Народното събрание Михаела Доцова и министър-председателя Румен Радев организацията поставя въпроси за сигурността на критичната инфраструктура, отбранителната индустрия и населението, както и за координацията между институциите, местната власт, бизнеса и гражданското общество. Отделен въпрос е отправен и към президента Илияна Йотова – дали обстановката вече налага свикването на Консултативния съвет за национална сигурност.

  

Ето и целият текст на писмото: 

Г-жа Михаела Доцова

Председател на Народното събрание

на Република България

Г-н Румен Радев

Министър-председател на Република България

Относно: Готовността на България при нарастващ риск от руски хибридни действия

Уважаема госпожо Президент,

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър-председател,

През последните дни европейски лидери публично предупредиха за нарастващ риск от руски хибридни действия срещу държави от Европейския съюз и НАТО.

На 17 септември информационната агенция Блумбърг, цитирайки източник, близък до Кремъл, предупреди, че Москва възнамерява да направи живота на Европа „ад“ заради подкрепата ѝ за Украйна, чрез асиметрични хибридни операции.

Същия ден полският министър-председател Доналд Туск съобщи пред парламента, че според получени разузнавателни оценки съществува риск от хибридни удари с дронове и ракети срещу държави, подкрепящи Украйна. Ден по-късно френският президент Еманюел Макрон заяви, че руската хибридна заплаха срещу Европа се засилва, и поиска план за защита на критичната инфраструктура и чувствителни обекти във Франция. На 20 септември официалните власти на Германия излязоха със заявление, че извън всякакво съмнение инцидентът на летището в Лайпциг е свързан с Русия.

В резултат на поредните саботажи срещу обекти на отбранителната индустрия на 18 септември и българският Съвет по сигурността обсъди охраната на стратегическите обекти, критичната инфраструктура и защитата на обектите за производство и съхранение на взривни вещества и боеприпаси. Приемаме това като необходима реакция на държавата.

Но обществото все още не знае достатъчно за оценката на риска пред България и за готовността на институциите да реагират на заплахата от Русия, ако този риск се материализира. Нещо повече, през последните 15-ина години България се откроява като най-уязвимата страна от НАТО и ЕС, на територията на която бяха извършени серия терористични актове, като държавните органи в редица от случаите ясно идентифицираха извършителите като агенти на руските специални служби и повдигнаха съответните обвинения.

Разбираме, че разузнавателната информация и конкретните действия на службите не могат и не трябва да бъдат публични. Секретността на оперативната информация обаче не означава секретност на държавната политика.

Гражданите имат право да знаят как държавата оценява заплахата, дали институциите са подготвени, и какво се очаква от обществото при евентуална криза. Това е особено важно при хибридните заплахи. Те не се ограничават до дезинформация. Могат да включват кибератаки, саботаж, действия срещу критична инфраструктура, операции за влияние и опити за създаване на страх, объркване и недоверие в институциите.

Затова защитата не може да бъде задача единствено на службите за сигурност. Тя изисква координация между институциите, местните власти, бизнеса, медиите и гражданското общество. Изисква и ясна публична комуникация.

България се нуждае от специализиран координиращ орган за когнитивна защита, който да има достатъчно авторитет и независимост, за да координира действията на различните държавни институции.

Когато държавата разполага с оценка за повишен риск, обществото не трябва да научава за съществуването му първо от чужди правителства и медии. В условията на криза информационният вакуум много бързо се запълва от слухове, страх и манипулации.

На 14 септември президентът Илияна Йотова заяви, че след анализ на рисковете ще прецени необходимостта от свикване на Консултативния съвет за национална сигурност. Наред с изпълнителната власт, важна роля в тези усилия има и Народното събрание. Смятаме, че при сегашната обстановка е важно държавните институции да дадат публична оценка защо вече 15 години няма резултат по нито едно от фрапантните външни посегателства срещу сигурността на България и да информират обществото за степента на готовност на държавата за действие.

Затова задаваме следните въпроси:

  1. Каква е оценката на българското правителство за риска от засилване на руски хибридни действия срещу България?
  2. Какви са причините вече 15 години да не е завършено нито едно разследване на шпионска и терористична дейност на територията на България?
  3. Каква е готовността на държавата за действие при атака срещу критична инфраструктура, отбранителната индустрия или друг стратегически обект и има ли координирани планове за реакция на национално и местно равнище?
  4. Каква роля се предвижда за местните власти, бизнеса, медиите и гражданите при подобна криза и как държавата ще координира действията им за ограничаване на риска и защита на населението?
  5. Каква е готовността на България да изпълни задълженията си като съюзник в НАТО при въоръжена атака срещу държава членка и задействане на механизмите за колективна отбрана?
  6. Предвижда ли правителството разработването на цялостна национална рамка за информационна устойчивост, която да обедини ранното предупреждение, противодействието на чуждестранни информационни операции, стратегическата комуникация на държавата и координацията между институциите, бизнеса, медиите и гражданското общество?

Към президента на Републиката отправяме и отделен въпрос:

Смятате ли, че развитието на обстановката вече налага свикването на Консултативния съвет за национална сигурност, така че институциите и парламентарно представените политически сили да получат обща оценка на риска и да обсъдят необходимите действия?

Тези въпроси не са въпроси на партийна политика. Става дума за способността на държавата да предвижда риска, да се подготвя за него и да защитава гражданите си.

България е член на Европейския съюз и НАТО. Нашата сигурност зависи както от способността на съюзниците ни да разчитат на България, така и от способността на българските граждани да разчитат на собствената си държава.

Форум за демократично действие

21 септември 2026 година