Докладът на евроекспертите върху работата прокуратурата, който бе публикуван вчера, предизвика доста коментари и тълкувания.  Главният прокурор Сотир Цацаров го определи като "максимално обективен, а експертите са подходили, давайки пакет от препоръки до всички власти, включително и Народното събрание". Бившият министър на правосъдието Христо Иванов пък даде съвсем друг прочит на документа. "Европейските прокурори констатират тоталната липса на борба с корупцията по високите етажи на властта и фрапантната безотговорност на главния прокурор и подчинените му пред обществото по модела “над мен е само Господ"Мониторингът на четиримата европейски експерти се наложи след последния критичен доклад на ЕК за състоянието на правосъдието у нас. 

Всъщност ако излезем от крайните метафори "Осанна" и "Разпни го", /от които всъщност всички еврочиновници бягат като дявол от тамян/, ще видим че докладът препоръчва мерки, които ще направят съдебната система по- ефективна. На първо четене коментарите и анализите се съсредоточиха върху определени личности, но сякаш липсва цялостната картина. Първо се говори затова, че  „формалистичният Наказателно – процесуален кодекс се нуждае от изменения”, и че „Наказателния кодекс се нуждае от цялостно ново преразглеждане а не от изменения на парче”. На дали има нормален човек в държавата, който да не е наясно с това. Не беше нужно 6 месеца, европейски прокурори да проверяват, за да ни кажат това. Изглежда единствено законодателят, много удобно и упорито, не вижда, че формализмът в НПК е пречка за наказателното разследване. И затова не е виновен един човек. Виновни са 240 човека или поне 121. 

Докладът прави пряка връзка, между формалистичния НПК и „процедурен подход към детайлите, възприет от съдиите в някои съдилища”. Резултат – необосновано забавяне на разследването. Очевидно законите в България се пишат и приемат, не с цел една институция да работи по-добре, а за да се попречи на служителите да вземат пари. В резултат - безумните разпоредби като института на „поемните лица”, за който също се говори в доклада. (Безумни са, защото според тези разпоредби гражданите са „задължени” да бъдат свидетели на огледа на убийство например. Куриозен е случаят, когато извършителят на убийство е поканен да участва в огледа като „поемно лице”, като разбира се по това време не се е знаела самоличността на извършителя). Всичко това се прави с антикорупционна цел, вместо да се създадат нормални законодателни условия за преследване и наказване на корупцията. 

Докладът си поставя три цели:  1. Повишаване на ефективността на работата на прокуратурата; 2. Предотвратяване на „неуместни или произволни действия” (дерибейство?) от страна на прокуратурата; 3. Осигуряване на отчетност пред обществото (НС). Набляга се на мерките по втора и трета точка.  Опитите да се внуши на обществото, че само контролът е проблем на разследването, са меко казано манипулация. Ненапразно в доклада се говори, за това, че съветите са дадени като балансиран пакет и трябва да се разглеждат и прилагат именно в пакет.  От историята от близкото минало обаче знаем, че различни субекти в зависимост от личния си интерес, ще ползват само избрани съвети от доклада а това, че е изготвен от европейски специалисти, ще ги легитимира и ще „обоснове” правилността на приемането им. И то само на тези, които субекта е избрал. В този смисъл, тълкуването на доклада от един субект, ще доведе до противоположното тълкуване на същия този доклад от друг.

Като цяло, доклада предоставя решения на много проблеми, не само пред съдебната система, но и пред всички правоохранителни институции – Полиция, ДАНС и др. Решенията обаче ще имат резултат само ако се прилагат в пакет. Понеже обаче няма воля за намиране на такива решения, в продължение на няколко месеца докладът ще се използва срещу този или онзи, след което ще бъде забравен. За съжаление.  

Парашкева Иванова, TrafficNews.bg