Тръгнал съм към Слънчев бряг. По работа. То февруари месец там за удоволствие не се ходи. Освен ако жена ти не ти е купила талон от Грабо за някое СПА.  На таблото пише, че карам с 200. Не че толкова бързам, ама бавното каране ме изнервя. По- рано като нямаше магистрала много се изнервях- тук полицай, там патрулка, а оня светофар в Нова Загора направо ми късаше нервите.

 Сега карам с 200 по магистралата. Да е жив и здрав Бате Бойко. Полиция няма, камерите ги знам къде са.  Но пак се изнервям. Или аз карам много бързо или морето е стигнало до Ямбол. Гледам – от двете страни вода до мантинелата. 

Ама тя магистралата свършва преди Бургас, така че няма как да съм стигнал до морето.  Значи морето е дошло. Иначе не мога да си обясня как всичко е залято с вода. Отдолу са хиляди декари с жито. Направо не ми се мисли за тия хора.   По радиото разправят , че много било валяло! Е колко да е валяло! Все едно , че за първи път вали. Аз такова чудо не съм виждал.  Тъпаците сигурно пак са изпуснали някой язовир. Дано поне да е бил с риба, та някой да намаже.

Продължаваме напред , както казваше Кобрата.  С първата част от прозрението му- това  че българите сме велик народ , не съм много съгласен.  Аха да реша, че вярвам и току видя нещо , което веднага ме опровергава. Ето , хвърлям едно око настрани и гледам пластмасовите огради срещу сняг , където ги наслагаха наесен.  Всички са изпопадали или са натрошени.

А тук сняг не е валял. Гаранция! Всяка седмица минавам.  Може да сме велик народ, но инженерите ни са гола вода. Или някой пак е откраднал някой лев.   И си е завел гаджето там дето сняг не пада.

Като казах някой лев, пак се изнервих. За 200 лева ще ме затрият.  Току що минах Карнобат и един огромен билборд  падна  пред очите ми. Минута по-късно и колата ми щеше да стане на ваденка.  Наслагал си е някой частник билбордчета, прибира си по 200 кинта на месец и хич не му пука как са закрепени.  Отговорност- нула!  Поршето ще го прежаля. Ама защо детето ми да остава сираче, заради някакви печалбари?!

От един сайт ме бяха изтипосали как съм спрял на тротоара. Писали „Селянинът с поршето!” Ами спирам  по тротоарите , защото ме е страх от падащи билбордове.  Снимах им го и сега ще им го пратя. Да видя какво ще пишат сега!

Табелата на Бургас. Разгеле! И този път оцелях.  По радиото върви онази песен на „Rolling stones”  - „Route 66”.  „Няма да стигнеш навреме! Забавлявай се на Route 66!” пее Мик Джагър. Ако беше роден в България , можеше да си кръсти групата „Търкалящи се билбордове”.   Имам чувството , че се бъзикат с мен.   Ама карай да върви.  Продължаваме напред! И се пазете от билбодовете!

 

Селянинът с поршето