България отбелязва 140 години от Априлското въстание. Сега е и времето, в което правим равносметка на цената на свободата.

„Тези 30 хиляди души изклани българи – в Батак, Перущица, Брацигово, Панагюрище, Сопот, Пловдив и в други градове, довеждат до Цариградската конференция, на която се взима решение за възстановяване на българската държава. Това е значението на Априлското въстание. Априлското въстание не е един ден, а е една епопея.”. Това заяви пред TrafficNews.bg директорът на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев.

Той посочи, че после следват Руско-турската освободителна война и Съединението на България.

„Това е времето, в което българите казват ние искаме да живеем съединени или искаме да умрем”, каза още Шивачев.

Какво още каза историкът за специалната рубрика на TNS.bg „Урок по история” – вижте във видеото:

Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април 1876 г. по стар стил в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. 

Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край. 


За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Жертви и материални щети

Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 човека. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.

TNS.bg