Смята се, че китайците са изобретили първата модерна четка за зъби някъде около XV в. Тя се е състояла от козина от врата на прасе, прикачена към кост или бамбукова пръчка. И докато е считана за „модерна“, защото се доближава най-много до типа, който ползваме днес, се оказва, че може би една много по-ефективна четка за зъби е съществувала още преди стотици хиляди години.

Пещерните хора използвали пръчки, обвити с дървесни влакна, с които почиствали зъбите и венците си. Скорошно проучване, водено от археоложката Карън Харди, е публикувано в научното списание „The Science of Nature“. То се занимава с изследване на откритите на археологическите обекти в планините Атапуерка, Испания, най-стари човешки фрагменти.

Чрез изрязване и разбиване на калцирана зъбна плака от запазените зъби, Харди и екипът й успяват да направят един праисторически „зъбен преглед“, който дава значителни признаци, че се е обръщало внимание на устната хигиена още в ранната човешка история.

Освен да разгледа впечатляващите инструменти, които са използвали пещерните хора, за да почистват зъбите си, водещият археолог си поставя още една цел в това проучване – да разбере какво точно се съдържа в пробата от зъбната плака и с какво са се хранели нашите предци преди толкова хиляди години.

Суровоядството е основният път към здрави зъби, това открива Харди и подвърждава предишни проучвания на тази тема. Пробата разкрива, че обектите на изследване са ядяли трева, семена, сурово месо, а също така и спори, тичинков прашец и фрагменти от малки насекоми, които най-често са попадали в устната кухина чрез вдишване от околната среда.

Екипът открива и дървесни влакна в калцираната плака, които се предполага, че са се закачили по зъбите при използването на самоделната четка за зъби от времето на Палеолита.

Преди хората да открият огъня са се хранели само със сурова храна, което според изследователите е водело до много повече заседнали остатъци между зъбите и е довело до нуждата от редовно почистване.

Въпреки че това проучване е концентрирано върху определена информация, то много други изследвания сочат, че по зъбите на ранните хора са откривани малки дупчици, от което се предполага, че все пак са използвали клечки за зъби.

„Ловуващите хора са имали много здрави зъби“, това твърди Алан Купър, директор на Австралийския център за антична ДНК, пише vesti.bg. Едва след като човекът изоставя лова и започва да се занимава със земеделие, започва да приема зърнени култури, които се разпадат на захар в устата. Чак тогава в човешката история започват да се появяват проблемите с венците и кариесите.

Престоявайки в устната кухина повече време, захарта създава прекрасна среда за бактериите, образуващи кариеси. С конец за зъби или без, днес хората са много по-предразположени към развалени зъби, отколкото преди стотици хиляди години и основният причинител е храната.

„Мием си зъбите редовно, използваме клечки и конци и си мислим, че имаме добра устна хигиена. Напълно се проваляме обаче в справянето ни с основния проблем“, добавя Купър.

Как да имаме по-здрави зъби? Нека вземем пример от пещерните хора - трябва да обръщаме по малко внимание на видовете пасти и четки за зъби и повече внимание на храната, която слагаме в устата си.