Той, Зуека, е много смешен човек в живота, казва сериозно Димитър Рачков. Подобна констатация прозвучава неочаквано, когато е изречена от другия комедиен колос в телевизионната двойка и, разбира се, буди смях. Той впрочем бликва дори и само да погледнеш Рачков. И със Зуека е същото.

Усмихнати, известни, добронамерени, уважавани, аплодирани, със запомнящи се лица и характерни жестове, талантливи, с две думи - народни артисти. За Зуека и Рачков това не е онова социалистическо звание, тъй като буквално изпълват съдържанието му със смисъл. Няма човек, който да не знае кои са. Но по-важното е, че са колкото известни, толкова и обичани. Толкова, че ги поставят на най-високия пиедестал сред комедийните артисти - наричат ги новите Парцалев и Калоянчев.

Георги Парцалев и Георги Калоянчев също са народни артисти, получили званието си от народната власт, но реално дадено им от хората много преди соцначалниците да ги оценят. Парцалев никога не го е коментирал особено задълбочено, може би защото му го връчват малко преди да умре.(Дългият отказ да бъде признат с документ за народен артист е заради хомосексуалната му ориентация.) Това, разбира се, не му пречело да се шегува в типичния си хаплив стил. Когато Калоянчев му казал, че двамата лапат народни пари, Парцалев отговорил:

"Ти ядеш народни, а аз - заслужени!"

За Калоянчев званието винаги е било най-голямата му награда, защото го е възприемал буквално - всенароден любимец повече от половин век. Факт е, че и двамата продължават да са такива години след смъртта им. Именно заради обожанието на публиката Зуека и Рачков се превръщат все по-уверено в техните наследници - най-големите комици от своето поколение. Каква точно е тази талантлива искра, която притежават двамата? Колко мощен трябва да е артистизмът им, който кара хората да се смеят? Зуека и Рачков умеят да предизвикат усмивки и без сценарий, без предварително написани думички и обмислени теми. Не само на сцената са забавни, а и в живота, а смехът заради тях е лек, неподправен и разведряващ, без излишно натоварване. Това е и определението на Спиноза за смеха - чиста радост, като мислителят го разграничава от подигравката.

"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости", казва Парцалев.

Рачков разсъждава по подобен начин. Според него комедия се прави много трудно.

"Не го казвам от своята гледна точка, тъй като не се смятам за майстор. Съвсем честен съм. Гледал съм нашите големи комедийни актьори, бог да ги прости, Калоянчев, Велко Кънев, Парцалев, и съм си говорил с някои от тях, че комедия се прави дори по-трудно от трагедия. Много е трудно да разсмееш хората. А българинът не се разсмива лесно. Не всичко, което му покажеш, му е смешно. Той е капризен и това го казвам с хубаво. Той си има критерии, изисквания."

Няма кой по-добре да знае границите на смеха от актьора, който трябва да го пресъздаде на сцената и да зарази аудиторията си с него. Разбират го и философите, когато го описват.

"Хуморът, пародията, иронията принадлежат към духовно отворените проявления на смешното и са невъзможни без творческа дейност на субекта", пише Исак Паси във философския си труд "Смешното" още през 1972 г.

В годината, в която Паси дефинира изкуството на смешното, се ражда бъдещата комедийна звезда Димитър Рачков в Бургас - на 18 септември. Седем години преди това - на 30 април 1965 г., в Сливен е роден Васил Василев-Зуека. Животът им, предначертан от артистичния им талант, странно си прилича. И двамата от деца са привлечени силно от сцената, после завършват НАТФИЗ - Зуека влиза в театралния институт още по времето, когато той е ВИТИЗ.

Изграждат успешна кариера в театъра и киното, Зуека получава "Икар", Рачков има "Аскеер" - престижни театрални награди. Любовите им са все от техния си артистичен кръг. Моногамни са, но и двамата прекъсват в един момент дълги връзки, превърнати в семейни, но без брак. Впрочем Зуека има един краткотраен брак, още докато е студент.

Детство, юношество, младост

Като малък Васил Василев-Зуека искал да става певец. Дори обяснявал: "Ще стана естраден певец и ще пея народни песни." Този му твърде странен псевдоним е още от ученическите години. Наричали го Заек, но "веднъж един го изгъзи и стана Зуек", разказва самият той. Завършва куклено актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Атанас Илков.

Преди да стане студент обаче, три години поред го късат на приемния изпит. Все в първия кръг. По-голяма стена от това няма, казва след време Зуека.

"След третата година си казах, че явно няма да уча да правя театър. Нямах връзки. Една много известна професорка ми поиска 2000 лева, за да ме приемат. Директно си поиска парите. Вдигнах безумен скандал и на четвъртия път кандидатствах абсолютно спокоен, с напълно осовободено съзнание и успях. Затова си мисля, че стената е преди всичко в главата. Ако бях дал тези пари и бях влязъл с тяхна помощ, стената цял живот щеше да си стои у мен. Хората трябва да строшат най-напред стените в главите си", казва той в интервю за "24 часа".

Четирите години във ВИТИЗ показват и на преподавателите, и на колегите му колко много талант се крие в дребничкото чернокосо момче. Още от онова време е слабостта му към жълтия цвят. Обича да е облечен в жълто.

"Слънчева работа. Колкото и да съм изморен, не ми личи", обяснява той.

В последната година от обучението си, в четвърти курс, ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство) вече е преименуван на НАТФИЗ (Национална академия за театрално и филмово изкуство). И в академията като първокурсник е приет Димитър Рачков.

"Тогава бяхме на здравей, здрасти. Той беше от старите кучета, аз бях новобранец. Точно една година се засякохме и сме се разминавали по коридорите. Те бяха в друга сграда - кукленият факултет беше на ул. "Стефан Караджа", нашият - на ул. "Раковски", казва актьорът.

Малкият Димитър Рачков не обичал да ходи на плаж. Харесало му чак когато дошъл в София и вече бил далече от морето.

"Така е с всичко в живота. Оценяваш го, когато го изгубиш", казва той.

Разбрал, че има талант на комик, когато паднал на сцената - не нарочно, а според драматургичния текст. Участвал в театралната студия към пионерския дом в Бургас, след това към младежкия дом при Димитър Еленов и Христо Симеонов. И първата роля, която получава, е в спектакъл, за който днес дори не си спомня дали изобщо е бил комедия. Трябвало да припадне драматично.

"Аз така паднах, че хората много се смяха."

"Какво е това падане твойто, бе?", попитал Еленов, а на Рачков му харесало как заразил хората със смях.

През 1991 г. влиза в НАТФИЗ и в началото всяка седмица си ходи в Бургас. Чака да дойде петък, за да свършат лекциите, и хваща нощния влак. "Толкова редовен бях, че можеха да ме ползват за рекламно лице на БДЖ. Струва ми се, че ме изтърваха."

Всъщност най-редовен бил в ресторант спални вагони - РСВ, където пътувал с кушет вагоните за по 6-има души. И всеки петък се качвал при непознати хора, с които за няколко часа се сприятелявали.

"В момента, в който слизах на гарата, по друг начин ми се пълнеха дробовете. Тогава си мислех, че в София може би няма да успея.

" Като го приемат в НАТФИЗ, Рачков среща огромни проблеми с редукцията, която прави на думите - мекото говорене. Много го тормозела скороговорката "Тинка Детелинова изпрати колети на своите братовчеди Методи и Тихол".

В неговите уста тя звучала така: "Тинка Дитилинова изпратьи колетьи на своити братовчедьи.

" Видяла се в чудо, проф. Димитрина Гюрова прикрепя към него две софиянки - едната е Лара Златарева, известна днес като кака Лара, да го учат на правилен български. "Момичета, професоре, няма да стане, те ще промекат до две седмици", казал им Рачков със сериозен тон.

Малко след това първокурсниците играят етюди с животни. Проф. Гюрова вдига Рачков да коментира свой колега, изиграл етюд с котка.

"В този етюд не можах да разбера тва коти", започва той. "Какво", прекъсва го тя. "Ами тва коти." "Хайде малко по-твърдо", подсеща го професорката. А той: "Това коти." "Няма да изиграеш Хамлет, моето момче", установила жената.

Днес Рачков, вече със самочувствието на утвърдил се актьор, казва, че никога не се е притеснявал от особеностите на бургаския говор. Даже ги възприема като чара на бургазлии. Разбира се, след толкова години в София почти нищо не е останало от ученическия му говор, но отиде ли си за една седмица в Бургас, се връща с наченки на местния диалект.

"Пак си промекъл", казва му тв водещата Мария Игнатова вкъщи - двамата от години живеят заедно.

"Нормално е, там съм израснал и съм живял до 19-ата си година", обяснява Рачков.

Голямата театрална сцена Когато постъпва в Народния театър през 1997 г., Димитър Рачков е най-младият в трупата. За 5-те сезона там има в репертоара си десетки важни роли в едни от най-гледаните спектакли - "Ръгби", "Хъшове", "Самолетът беглец", "Декамерон", "Службогонци", "Зимна приказка", "Бурята" са само някои от тях. Иначе кариерата му на софийска сцена започва с роля в "Страданията на младия Вертер". Има силна творческа връзка между актьора и режисьора Александър Морфов, който почти винаги го взема в своите постановки. За първи път двамата работят заедно през 2000 г. в "Декамерон". Там Рачков изгрява в две роли - Чумавия и Франческо. За Чумавия има номинация за "Аскеер". След това влиза в "Бурята" - това е четвърти вариант на постановката и Морфов променя актьорския й състав, тъй като тя се играе вече десет години. "Спомням си, че когато бях млад актьор в Сливен, "Бурята" гостува и след като я изгледах, се потиснах в хубавия смисъл на думата.

Като излязох от залата, бях възхитен и леко притеснен от това, което аз правя в театъра", казва Рачков. Прави достатъчно, за да получи "Аскеер" през 2000 г. за "Самолетът беглец" - представление с автор Камен Донев, режисьор е Галин Стоев. "Галин Стоев е голямо име в българския театър, а текстовете на Камен Донев са уникални. Това беше единствената ми среща с Донев и бих се радвал отново да работя с него. Той е явление в нашия театър." Рачков има и награда за мъжка роля на Благоевградските театрални празници за "Зидарите и попът" - представление на неговия учител Пламен Марков. Киноролите му не са цяла кошница, но пък се е докоснал и до чуждестранните продукции.

Снимал се е във филми като "Занаятът на оръжията" на Ермано Олми и "Турски гамбит" на Михалков. Играл е в "Патриархат" на Дочо Боджаков. През 2006 г. за първи път започва да работи и с частния театър "Мелпомена", с който прави "Вражалец". Впрочем това е и постановката, в която го забелязва Бойко Борисов през 2010 г. и даже дава пример на българските спортисти с него. Факт е, че представлението е ужасно смешно, а Рачков не спира да прави всякакви акробатики на сцената без умора в продължение на 2 часа. Два пъти се е разсмивал на представления в театъра.

След като публиката избухва в смях, и на него му става смешно, а трябва да говори. Единия път просто излязъл от сцената, за да се успокои.

Още като студент Зуека започва да води куклата "Ку-ку"

Заради това го наричат мистър Ку-Ку. Актьорът попада в най-известното телевизионно студентско предаване "Ку-Ку", след като тогавашният режисьор Нидал Алгафари го вика да снима за предаването реклама против тютюнопушенето. По онова време Зуека е студент втори курс във ВИТИЗ. Чак после влиза в куклата. "Аз дуднех отвътре и мърдах главата на куклата, а моят състудент Стефан Рядков движеше ръцете.

Чак през 1992 г. излязох изпод куклата." В края на 1994 г. участва в създаването на Национално движение "Ку-Ку". Той е петият член от управителния съвет на движението, нещо като "политбюро". Нищо че вече е опитал от славата покрай "Ку-Ку", изглежда притеснителен в първите години на кариерата си. Днес не е така, но и няма следа от надменност и горделивост, въпреки че популярността му едва ли може да се измери. Иначе е работохолик.

От самото начало работи по 16 часа на ден. С Нина Димитрова, с която и живеят близо 20 години заедно, създават "Кредо" през 1992 г. по времето, когато тя е асистент на проф. Илков във ВИТИЗ, а той - студент по куклен театър. Първо правят "Шинел" по Гогол. 13 години по-късно създават "Каквото направи дядо, все е хубаво" по Андерсен. В промеждутъка не месеци, а шест години работят по още един свой проект - "Фауст". Всичко около него е готово, дори декорите. Но спират проекта.

"Имаше конкретна причина. Смятахме, че не сме намерили връзката между автора и посланието, което ние искахме да предадем."

Трудът им обаче не отива напразно, тъй като сценографията, която измислят за "Фауст", е оползотворена и то много добре по думите на Зуека в "Дневникът на един луд" по Гогол. Представлението, в чието създаване актьорът участва над 50%, се играе в Театър 199. Театър "Кредо" е особено формирование, в същността си то е явление в българския театър, за съжаление много повече познато в чужбина, отколкото у нас. В него Зуека и Нина Димитрова са всичко - автори, режисьори, постановчици, сценографи, актьори, техници. Усиленото участие на "Кредо" зад граница започва от "Златният делфин '93" във Варна - международен фестивал за куклени постановки. Там печелят голямата награда за "Шинел" и след това ги затрупват с покани за представяне в чужбина и у нас.

Пътуват в Евора и Лисабон в Португалия, в Сеговия, Плевен, Смолян, в Херсон. В Гент, Белгия участват в огромен фестивал, за който им казват, че награда оттам отваря всички врати. Четири дни по-късно ги канят в Англия и Канада. После са и във Франция. За да представят "Шинел", учат езика на много от държавите, в които играят. Всъщност учат само репликите от пиесата, езиците не ги знаят.

"На какъвто и език да заговорим, просто преповтаряме написаните реплики. Важно е онова, което правим с телата и ръцете си", обяснява актьорът.

Правили са го на английски, сръбски, италиански, испански, френски, немски, гръцки, руски, японски. През 1997 г. Зуека напуска "Каналето" - телевизионното предаване наследник на "Ку-Ку". Екипът му тръгва на дълго лятно турне, а актьорът се отдава на театър. Година преди това чуждите медии пишат суперлативи за "Кредо" особено след участието им на международния фестивал на изкуствата в Единбург. Ето само един цитат от голям шотландски вестник, за да разберете успеха на "Шинел" (с него се представят) - "Няма оправдание за онези, които не са гледали този спектакъл."

Със сигурност подобни оценки са изиграли своята роля Зуека да остави тв кариерата в "Каналето" и да се отдаде на "Кредо". Още повече, че докато е бил на малкия екран, много режисьори са се страхували да го канят в спектаклите си заради многото тв ангажименти. А и заради тв камерата той на практика е отказвал доста роли и в театъра, и в киното, и в чуждестранни продукции. По онова време театралните критици дори са на мнение, че той на практика съсипва кариерата си, тъй като все изпуска срокове за другите роли, различни от етюдите в "Каналето".

И все пак малкият екран още през 90-те години на миналия век му помага да опита и от сладостта на рекламните клипове - излиза като лице на марката Step-licht, а години след това и в много популярна реклама на банка. Помага му да се пробва и в музиката - в "Каналето" изпълнява хитовете "Орисник" и джаз парчето "Криминален". Но песните си остават наистина само проби - тогава се убеждава, че не може да пее и така се отказва от голямата си мечта - да прави мюзикъли и сам да участва в тях.

През 2008 г. Нина и Зуека получават почетен "Икар" на наградите на Съюза на артистите за популяризиране на българското изкуство по света.

Малкият екран

Четири години, след като напуска "Каналето", става водещ на "Господари на ефира" - от самото начало на предаването през 2001 г. И както вече е свикнал да върши по няколко неща едновременно, връща се на малкия екран по време на снимките на филма "Пътуване към Ерусалим". Когато го кани режисьорът Магърдич Халваджиян (той е първият режисьор на предаването, след това го поема брат му Джуди, който и в момента го прави), Зуека му казва:

"Не съм много за телевизия все още. Не се смятам достатъчно силен, за да се върна на телевизионния екран."

По-късно обяснява защо го е направил:

"Психически не бях подготвен. В киното ми тръгна добре, имах си работа, пътуванията с театър "Кредо" - нямах нужда от друго. Но ми предложиха да направим само пилотно предаване. То пък стана страхотно и ме запали самата идея. Концепцията е да опитаме да бъдем нещо като коректив на българското телевизионно пространство."

За Рачков чува за първи път от Нина, която го гледала в представление на Лилия Абаджиева в сливенския театър. Казала му, че е много добър и тогава Зуека започва да му обръща внимание. По онова време Рачков участва спорадично в комедийното шоу на БНТ "НЛО" и Зуека го вижда какво представлява в две от изданията му.

"Тогава казах на Джуди, че това момче трябва да го дръпнем. Съвпадна, защото Джуди го беше забелязал на друго място."

Късметът явно е на страната на Рачков, защото по същото време Малин Кръстев - другият водещ на "Господари на ефира", поради заетост трябва да напусне за известно време телевизията. Оказва се, че Рачков трябва не само да заеме мястото му, но и много бързо да навакса.

"Тогава, макар и млад, нямаше проблем с тази работа. Много млад беше. Нашите сценаристи и екипът от "Господари на ефира" често ни пускат части от първите предавания - неузнаваем е, много младо момче", констатира днес Зуека.

Двамата обичат да си правят подобни комплименти дори и когато не говорят един пред друг. Рачков примерно твърди, че годините изобщо не личат на Зуека.

"Затова често казвам, че се е балсамирал. Майтапя се, че е Тутанкамон."

Любов и семейство

"Ясно е какво съм направил. Имам две деца, име и най-любящата жена на света - Ани."

Това е равносметката, която Зуека си прави за своята 50-годишнина. Личният живот на Зуека и Рачков, които от 15 години са заедно на сцената, също много си прилича, нищо че това вече са божии дела. Жените, които обичат, са все от техните, артистичните среди. Въпреки че имат раздели и събирания, както и дълго продължили връзки, всъщност и двамата са моногамни. Не са плейбои и не търсят краткосрочно женско внимание, за да задоволят суетата си на прочути мъже.

Напротив, по-скоро са романтични домошари, влюбени в половинките си. Зуека има доста краткотраен брак, още докато е студент - жени се за своята колежка Румяна Узунова, която впоследствие не се занимава с актьорство. След това съдбата го събира за дълго с Нина Димитрова и от връзката им се ражда любимата му дъщеря Девина. Като била малка, избягвали да я водят на репетиции. 4-годишна, влязла да гледа техен спектакъл.

"В един момент, когато имаше особено напрегната и драматична пауза, и двамата с Нина видяхме как тя стана и излезе от залата. Продължихме да играем адски притеснени - защо излиза, какво е станало, къде отива? Но като професионалисти си вършехме работата. Малко по-късно тя се върна заедно с разпоредителката - детето просто отишло до тоалетната", разказва Зуека.

През 2012 г. той отново среща любовта. Тя се казва Анна Вичева, асистент режисьор е в киното и през 2014 г. направи Зуека и мъжки татко. Тогава се роди Стефан.

Засега Рачков има само един син, въпреки че понякога се оказва с три момчета около себе си, за които се грижи със смях и удоволствие. Неговият син е бащичко - не само носи името му и е Димитър Рачков, но вече е поел по актьорския път. Играе в "Скакалци" по Ст. Л. Костов в Сатиричния театър заедно с майка си Христина Апостолова и Любо Нейков.

В началото леко се притеснявал от звездата Нейков, но тогава все още бил малък. Сега - вече 10-годишен, намирал ролята си за твърде детинска. И майка му, и баща му обаче обясняват колко отговорен е той и продължава стриктно да изпълнява задълженията си, които понякога са за сметка на игрите му. Рачков сам разказва, че вече говори със сина си като с възрастен. И сериозно му е обяснявал, че популярността е голяма отговорност. Два-три пъти го чул как малкият с гордост съобщава името си - Димитър Рачков, и чака реакция. Винаги имало.

Затова баща му го посъветвал: "Това, че носиш моето име, нищо не значи. Ти трябва да си изградиш авторитет пред хората. Ще извървиш свой самостоятелен път." Но като цяло е притеснителен, забелязъл е актьорът.

"И аз съм така. Много хора не си дават сметка за това нещо, а и не ми вярват. Защото сцената е игра, тя е нещо друго. Аз в живота не искам да съм център на внимание. В повечето случаи това не е възможно."

Малкият Митко е син на Рачков от първата му дългосрочна връзка с Христина Апостолова. И тя е завършила НАТФИЗ, но скоро след това започва да пише текстове и сценарии за тв предавания, за да стане днес един от най-успешните сценаристи на тв сериали. Тя е човекът, който стои основно зад сюжета на "Столичани в повече" и "Откраднат живот".

От години живее с Евтим Милошев, който е продуцент на двата сериала. Двамата също имат син - Петър, който е 5 години по-малък от Митето. Когато Рачков покани сина си вкъщи, Пешко, както му викат майка му и баща му, обикновено също пожелава да отиде.

И така актьорът се вижда изведнъж с три деца, защото там е и синът на Мария Игнатова, който е от предишния й брак с бизнесмена Петко Димитров, станал популярен с участието си в тв формата "Дансинг старс". Иначе Рачков и Мария отдавна работят и живеят заедно.

Сладката страна на славата

"Давам си сметка, че съм обществена личност - обяснява Рачков, - и обикновено внимавам какво правя.

Положителните му емоции от славата обаче са повече, защото той е добър човек и приема нещата с усмивка. Веднъж се наредил на опашка за килограм сирене. Магазинерката се направила, че не го чува и му посочила друго. В началото той не я разбрал и пак поискал от това сирене.

"Тя явно искаше да ми каже, че другото е по-добро, но в същото време има клиенти отзад и за да не чуят, тя ми дава от другото с думите: "От това, от това"."

През декември 2008 г. катаджии отнемат шофьорската книжка на Рачков заради превишена скорост на магистралата.

"Бързах за София, нали все бързаме по задачи. Не съм си и помислял да уреждаме някакви неща. Знаете "Господари на ефира" с какво се занимава. Все ще излезе отнякъде, че съм имал прегрешение. Предпочитам да си понеса наказанието", казва той за този случай.

И понеже няма как да си стои вкъщи, тъй като има безброй задачи, си взема по онова време шофьор. Не му е ясно едно - защо все ги бъркат с Краси Радков.

"Не знам какво общо имаме, вероятно заради фамилиите." Много често му казвали: "Краси, здрасти, как е?" Той съвестно отговаря: "Не съм Краси" и чува отсреща:

"Много добре знам кой си, не се крий." Имало и случай, в който нарекли Руслан Мъйнов Краси Рачков от "Господари на ефира".

Кинозвезди

Димитър Рачков вече е получил покана от сценаристката и бивша негова жена Христина Апостолова да се снима в "Откраднат живот" - много успешния сериал на Нова тв.

Третият сезон започва да се излъчва на 20 февруари. Актьорът със сигурност ще участва, само трябва да намери време, тъй като ангажиментите му са твърде много. Зуека също ще се появи във филм, но игрален. Той приключи снимките за "Посоки" - най-новата продукция на режисьора Стефан Командарев, чиято премиера вероятно ще е през март 2017 г.

Филмът разказва 6 истории на таксиметрови шофьори, направени по истински случаи. Зуека е шофьорът в една от тях и за първи път снима тежък психологически 12-минутен кадър без монтаж. "Това засега е най-трудната ми роля, но по всяка вероятност ще бъде най-хубавата", казва актьорът.