Натрапчив страх, неконтролируема тревожност, социална изолация. Все повече хора страдат от някакъв вид фобия, която променя модела им на поведение и значително влошава качеството на живот. Изпадайки в паническо състояние, те изпитват реални телесни симптоми като силно сърцебиене, изпотяване, световъртеж, главоболие, гадене. И дори да осъзнават, че проблемът е психологичен, трудно могат да се справят с него.

TrafficNews потърси за коментар психиатъра д-р Веселин Герев, който в поредица от материали ще разкаже за най-често срещаните фобии, на какво се дължат и как да се справим с тях.

Социалните мрежи се превърнаха във виртуална витрина за живота ни, която едва ли някога ще излезе от мода. Където и да отидем, бързаме да направим снимка и да я публикуваме във Facebook или Twitter. Защото, ако не са разбрали хората, че си бил на дадено място, защо изобщо си ходил? Оказва се обаче, че това води единствено до проформа емоции, а понякога има драстично разминаване между начина, по който се чувстваме, и това, което споделяме в социалните медии. 

„Общо взето повечето снимки в социалните мрежи са с цел позьорство. Тоест, изпълнени са с много форма, но в повечето случаи са лишени от кой знае какво съдържание. Целта е да се похвалиш, но по този начин създаваш абсолютно фалшив виртуален имидж”, коментира д-р Веселин Герев. Според него това компенсира един огромен психологичен проблем – невъзможността да си създадем приятни емоции.

„Аз винаги съм твърдял, че не е необходимо човек да е на скъпо място, в луксозна обстановка, за да си достави приятни емоции. Вероятно сте забелязали, че почти никой не се снима как чете книга. Снимките са от отрупани маси, което е мечтата на българина. Голяма и много отрупана маса или в някакъв сумрак в заведение, или на луксозно място за показност. И нищо повече”, посочва психиатърът.

Малцина си задават въпроса какви емоции им е донесло съответното събитие или пътуване. Основно се разчита на факта, че публикацията ще предизвика завист у всички, които я видят. „Просто това е компенсаторна реакция на един много голям емоционален дефицит, на емоционална празнина. Защото, пак казвам, малко хора могат да си създадат истински емоции. Просто това са фалшиви емоции, които в повечето случаи са и купени”, допълва специалистът.

Той вижда елемент на показност и сред хората, които се наредиха на опашка, за да си купят билети, достигащи до 400 лева, за представлението със световноизвестния американски актьор Джон Малкович в Народния театър. Въпреки че театърът си има доста почитатели и традиционно билетите се изкупуват за месеци напред. А и Малкович има почитатели България, които искат да го дивят и в ролята на театрален актьор.

„Между другото, два дни преди това Малкович ще играе същата пиеса в Гърция. Там билетите са по 50 лева. Тъй че тук нещата са може би малко изсилени. Естествено, че ще търсят и изкуството, но може би ще има и голяма доза показност. Доста хора имат финансовата възможност да си купят билети по 400 лева и ако са негови почитатели, за тях това няма да е проблем. Все пак искат да го видят и в такава роля, а и самото име продава. При нас чуждопоклонничеството до голяма степен си казва думата, но това е въпрос на народопсихология”, смята д-р Герев.

Относно тези, които разглеждат чуждите снимки и постове в социалните мрежи пък, те попадат в ролята на воайори. Подсъзнателно виждайки, че някой е правил нещо, си казват: Ей, защо аз не съм го направил още! И започва едно бясно надпреварване.

„Това е пак същият безсмислен модел. Влагат се средства в абсолютно нерационални дейности. Хора се снимат до вещи или с вещи. Това е начин да се запълни една огромна емоционална празнина и да бъде „осмислен” един безсмислен живот или ежедневие. Може да съм малко краен, но в повечето случаи това е така”, категоричен е  д-р Веселин Герев.