Българите продължават да теглят кредити с безпрецедентни темпове, като общите задължения на домакинствата към банките достигнаха внушителните 29.866 млрд. евро към края на март 2026 г.. Това представлява солиден скок от 20.8% спрямо същия период на миналата година, показват най-новите данни на Българската народна банка.

Основният двигател на тази кредитна експанзия остава мечтата за собствен дом. Жилищните кредити отбелязват забележителен годишен ръст от 27.5%, достигайки обем от 17.616 млрд. евро. Само през месец март банките са отпуснали нови ипотеки за 629.1 млн. евро, което е с 15.6% повече спрямо февруари. Този силен интерес е подкрепен от факта, че условията за покупка на жилище стават все по-привлекателни – средният лихвен процент по жилищните заеми леко се е понижил до 2.45%, а годишният процент на разходите (ГПР) пада до 2.77%.

Тази национална тенденция се отразява осезаемо и на регионалните имотни пазари. В Пловдив например, въпреки лекото охлаждане и свиване на общия брой имотни сделки с едва 2% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо година по-рано, се отчита абсолютен рекорд при банковото финансиране – почти всяка втора сделка вече е с ипотека. Данните показват, че над 42% от всички покупко-продажби в града (1439 от общо 3410 сделки) са осъществени със заем, което е сериозен скок спрямо 37% дял на ипотеките за същия период на миналата година. Имотните експерти обясняват този бум с покачващите се цени на жилищата след приемането на еврото и достъпните условия на банките, които правят кредитирането неизменна част от придобиването на нов дом.

За разлика от ипотеките, при кредитите за потребление се наблюдава друга тенденция – те стават по-скъпи, но това не спира потребителите. Обемът на потребителските заеми нараства с 13.2% на годишна база до 11.260 млрд. евро. Новият бизнес при тях скача с близо 20% само за месец, възлизайки на 607.3 млн. евро през март. За това удоволствие обаче българите плащат повече, тъй като средната лихва по потребителските кредити се покачва до 8.62%, а ГПР достига 8.92%.

Добри новини има за хората, които разчитат на "бързи пари" до заплата. Краткосрочното финансиране поевтинява, като средният лихвен процент по овърдрафта спада значително до 13.20%. Леко облекчение има и при кредитните карти извън безлихвения гратисен период, където лихвата се понижава до 21.23%.

Въпреки сериозния кредитен бум, статистиката показва и другата страна на монетата – българите продължават да трупат и спестявания. Депозитите на домакинствата отчитат впечатляващ ръст от 19.9% на годишна база, достигайки рекордните 55.702 млрд. евро. Това показва, че макар склонността към задлъжняване да е висока, финансовите буфери на населението също се увеличават значително.