Държавата ще субсидира обучението на над 42 000 студенти през следващата академична година, като приоритетно ще се подготвят кадри за най-дефицитните сектори – здравеопазването и инженерните науки. Това предвижда проект на Решение на Министерския съвет, внесен от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев.

През академичната 2026-2027 година българската държава променя осезаемо подхода си към финансирането на висшето образование, като обвързва приема на студенти директно с нуждите на бизнеса и обществото. Според проекта, държавната поръчка ще бъде увеличена, докато местата за платено обучение ще претърпят съкращение.

Проектът, внесен от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, е отворен за обществено обсъждане до 22 юни 2026 г. и очертава ясна стратегия – пренасочване на средства към най-дефицитните професии.

През следващата учебна година държавата ще поеме издръжката на общо 42 560 студенти в 38 държавни висши училища (включително военните), като от тях 36 354 са предвидени за младежи, завършили средно образование. Това представлява увеличение със 776 субсидирани места спрямо предходната година.

Увеличението обаче не е разпределено равномерно, а е насочено към сектори с остър недостиг на специалисти:

  • Здравеопазване: Най-значителен е ръстът в направление "Здравни грижи", където държавата отпуска 165 допълнителни места специално за бъдещи медицински сестри и акушерки. Заявени са и нови целеви бройки, като например 30 места за медицински лаборанти в бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров".
  • Индустрия и технологии: Повече студенти ще бъдат приети в специалности като машинно инженерство, комуникационна и компютърна техника, енергетика, архитектура и строителство.
  • Образование и сигурност: Техническият университет в София получава 48 нови бройки за обучение по педагогика. По изрични заявки на министрите на вътрешните работи и на отбраната се увеличава и приемът за "Национална сигурност" и "Военно дело".

Докато държавата стимулира ключовите за нея специалности, тя налага ограничения върху обучението срещу заплащане в държавните университети. За академичната 2026-2027 г. платеният прием ще бъде намален с 957 места. Максималният брой студенти, които ще могат да учат срещу такса, се фиксира на 15 594 души. Тези параметри касаят само държавните университети, тъй като правителственият акт не утвърждава прием за частните висши училища за съответната година.

България запазва ангажимента си към българите зад граница и интеграцията на уязвими групи. Държавните университети ще предложат до 2000 места (за бакалаври и магистри) и 40 места за докторанти за наши сънародници от чужбина.

Допълнително са осигурени квоти от до 300 места за граждани на Република Северна Македония и до 400 места за чужденци или лица без гражданство, които са получили временна закрила на територията на страната (основно заради военни конфликти).

Тази мащабна образователна програма има ясна финансова рамка. За издръжката на първокурсниците (студенти и докторанти) през 2027 г. държавата е предвидила индикативно 167,2 млн. евро. В допълнение към студентите, държавата ще финансира и обучението на 1542 докторанти в университетите и 321 в научните организации (като БАН и Селскостопанската академия).

От Министерството на образованието и науката гарантират, че тези разходи вече са планирани в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2027-2028 година и няма да доведат до непланиран натиск върху държавния бюджет. Цялостната рамка е подчинена на Стратегията за развитие на висшето образование до 2030 година, която цели повишаване на качеството и реална връзка с трудовия пазар.