Те са навсякъде, но и да искаме да се отървем от тях – не можем. Не защото има какво да ни попречи, а защото е вредно за нас. Балансирането с лоста на информираността пък само и единствено наше задължение, което трябва да превърнем в механизъм за оцеляване.

В журналистическа сфера съществува едно неприятно схващане, че добрата новина е лошата новина. Статистиката пък показва, че новините с негативен оттенък винаги са тези, към които читателят ще насочи поглед и внимание. По каква причина? Търсенето на този отговор ни отвежда до разговор с Екатерина Лозанова – клиничен психолог и когнитивно-поведенчески консултант. Тя работи като психолог-супервайзър в общинска фондация „Пловдив 2019“ и като клиничен психолог на частна практика.

Ето какво разказа специалистът по психологическо здраве относно хигиената към лошите новини, която всеки трябва да спазва:

– Нека дадем яснота - какво всъщност се случва с мозъка ни, когато четем и асимилираме лоши новини?

– Има едно много интересно проучване на психолози от Ambrosia Treatment Center West Palm Beach, които доказват, че когато човек чете стресираща новина, мозъчната кора силно се активира в отговор на негативните стимули, които получава. Това ни прави по-склонни да запомним тази лоша новина. Това на практика обяснява защо мозъкът реагира по-силно на отрицателни стимули. Те предизвикват по-голям скок в електрическата активност. Обясняваме го по този начин - когато четем статия за негативно събитие, ние всъщност визуализираме събитието в съзнанието си. Това кара мозъка да бъде по-електрически зареден.

– Това значи, че мозъкът ни има лимит на негативна информация, която може да поеме?

– Прекаленото приемане на негативни новини определено изтощава мозъка. Това води до  дисбалансиран синтез на хормоните на щастие [Серотонин и Допамин] в организма ни. Това има и своите последици – чувство на песимизъм или депресивност, чувства на гняв, силна тревожност. Или при хората, страдащи от паник-атака, съответно активирането на такава.

– Но какво би станало, ако изцяло изключим негативните новини от ежедневието си?

– Изцяло не можем да прекратим приема на негативни новини. А и не бива. Има както минуси, така и плюсове на това, което невролозите наричат ​​„ефект на добри новини/лоши новини“, въпреки че поради човешката природа и инстинктът за самосъхранение, можем да отхвърлим негативите. Изграждайки вярвания предимно върху добрите новини, ние клоним към оптимистичен възглед за живота. По-малко се притесняваме от вероятността от неприятни събития, за които четем – инциденти, болести, кражби.

Има  цена обаче за този розов поглед към света. Пренебрегването на лошите новини може да бъде опасно. Това може да ни направи прекалено самоуверени, може би дори безразсъдни. Това може да ни остави неподготвени за природно бедствие, наивни за опасностите от заразяване с болести или невнимателни за предупредителните знаци. Тук визирам COVID, войната в Украйна, удара на инфлацията и прочее.

– Тоест трябва да търсим баланс?

– Изводът е, че пренасищането на мозъка само с добри или само с лоши новини, може да доведе до опасно за психичното ни здраве състояние. Състояние, в което мислите ни да не са съответни на заобикалящата ни реалност. Да преминем в крайно негативно, неразбиращо, недоволно и демотивирано настроение. Или от друга страна, да загубим критичност към ситуациите от злободневието си.

– Какво можем да направим, за да предпазим психиката си от негативния ефект на новините?

– Предпазването е изключително трудно. Преди време в социалните мрежи неволно попаднах на клип, в който е заснета смъртта на млад човек – беше паднал от висока сграда. Тялото му лежеше почти безжизнено на земята, изключително тежки кадри, особено за хора със слаба психика.

За един недоразвит неврологично мозък при представители на по-младото поколение, това може да има тежки последствия, защото все още не са изградени механизми за справяне с подобни ситуации. Има хора, които са по-дисциплинирани в това какво четат или следят като информационен поток в интернет. Това всъщност е едно от най-важните ни задължение – трябва само да поставяме граници на това какво пристига до нас като информация.

– Как може да припознаем, че сме преминали границата на поносимост и сме натоварени от лошите новини?

–  Пример за ситуация, коята предизвика различен спектър от емоции, бе катастрофата на бул. "Черни връх" в София, в която загинаха две невинни момичета. Образът на Семерджиев пък събра всички развалени неща в държавността, които ни правят гневни или разтроени. В такива моменти е добре да потърсим баланс. Има маркери, по които да следим състоянието си. Ако станем твърде раздразнителни, гневни, лесно се разстройваме, липса на критичност към ситуацията, краен негативизъм или лекомислие. Тогава трябва да се отделим от новинарския поток. 

– Има ли начин да се „лекуваме“ , ако случайно попаднем на новина, която не ни се е отразила добре?

– Има. След като чуете или прочете лоша новина от медиите, може да се потърсите „лек“ в новина, която носи обратната емоция. Като например хубави случки, събития, които са значими по положителен начин за света или родината ни или дори малка новина, което е направила някого щастлив. Тези дни четох новина в една от националните медии за деца от Силистра, които сами ремонтирали площадката пред блока си, за да могат да играят. Това ми подейства ободряващо и мотивиращо. Може да правите за себе си същото, стига да е в здравословни количества.

За финал искам да уточня, че новинарският поток отразява нашата реалност. Светът не е черен или бял. Трябва да се опитаме да открием най-подходящия за нас начин да се справяме със стреса – но избягването му не е добър вариант.