Два ценни надписа за историята на града ни - стели, откриха археолозите от Пловдивския музей, изхвърлени на нерегламентирано сметище в близост до Рогош.

"Това е последният случай, при който се натъкваме съвсем случайно на ценни за историята на града артефакти. Той всъщност показва каква вреда и каква загуба предизвикват нерегламентираните изкопи за строителство, които са извършват в Пловдив. Много често и инвеститори, и строители са недоволни, че трябва да се съобразяват с извършването на предварителни разкопки преди строителството. Ясно е, че цялата нормативна база, която действа след 2010 г., когато беше разработена и въведена в експлоатация за цяла България, е задължителна и трябва да се изпълнява. Пловдив е особен град, ние имаме археологическо наследство от близо 8 000 години. Тоест имаме град върху град. Само така ще успеем, доколкото можем, да опазим археологическото наследство на Пловдив", категоричен е директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.

Екипът от специалисти посещава сметището, което се намира в близост до пътя между Пловдив и Рогош, след сигнал от кмета на Рогош Алекси Георгиев, че сред тоновете боклуци са разпръснати голям брой каменни блокове, върху някои от тях се вижда надпис.

"Открихме голям брой архитектурни елементи от мрамор и сиенит, включително и части от зидана стена, голям брой керамика от различни епохи. Сред тях бяха и двете големи стели за статуи - едната съвсем запазена, а другата счупена на половина", разказва археологът.

Специалистите започват разследване през Google Map точно кога е започнал да се трупа там боклукът, както и какво строителство и кога и къде е извършвано в Пловдив.

"Така установихме, че това е станало преди пет години. Когато започва да се изхвърля там, едни от първите неща са античните артефакти, които са от разбит археологически обект. Най-вероятно нерегламентираните разкопки са били в района срещу Бриколаж, зад бензиностанцията на Лукойл. Там се намира бившата Кожарска фабрика и имаше строителство на блокове. Това обаче е трудно доказуемо. Просто по времето, в което започва да се трупа сметището - а артефактите са изхвърлени в самото му начало, се е строяло именно в тази зона. Там е тангентата на античния път, който излиза от Източната порта и продължава в тази посока. Възможно е да е разбита пак по време на строителство на блок някоя основа от римския мост. Той прехвърля Марица и се свързва с античния път, който тръгва по посока Верея (Стара Загора)", казва Кисьов.

Кой е конкретният обект не успява да установи и криминална полиция, въпреки че прилага всички възможни практики. Добрата новина за археолозите е, че все пак част от находките са спасени, а те дават безценна информация за историята на древния град.

И двете стели са изписани на старогръцки, а с разчитането им се заема един от най-авторитетните български учени Николай Шаранков.

"От надписите за първи път получаваме информация за управлението на Филипопол, което е ставало през 2-3 век след Христа. Няма откъде другаде да разберем. Всъщност това е написана история върху камък, която е изхвърлена на сметището и ако случайно не беше открита, щеше да се замине. И никога нямаше да го разберем като информация за античната история на Филипопол", казва Костадин Кисьов.

Единият надпис е свързан с управлението на Филип Араб (244-249). Статуята му, която е положена върху стелата, е издигната от Общото събрание - койона - на провинция Тракия. Негов ръководител е бил тракарх Марк Аврелий Евнихиан. До този момент в писмени паметници от времето на Филип Араб са срещани имената само на двама жреци на императорския култ в провинцията - Бебий Аполинарий и Марк Аврелий Язон.

Надписът гласи: "(Статуя на) Филип, Младото слънце, (издигна) Общото събрание, когато управител на провинция Тракия беше Ауфиций Коресний Марцел; (за издигането на статуята) отговаряше тракархът Марк Аврелий Евтихиан. Да е на щастие)".

Вторият надпис е към статуя на "най-великия, най-божествен и най-храбър император Цезар Гай Юлий Вер Максимин". Издигната е по времето, когато тракийската провинция е управлявана от Тит Клодий Сатурнин. За издигането ѝ отговаря потомственият тракарх Азелий Клавдиан. И от този документ става ясно, че статуята се издига с решение на Общото събрание.

Според Николай Шаранков надписът е много ценен в няколко отношения. На първо място това е поредното посвещение от името на "провинция Тракия". Максимин Тракиец е определен като "най-храбър", а това говори за военна кампания по онова време. Споменатият потомствен тракарх Азелий пък е с рядко срещано родово име. Шаранков прави и връзка с надпис, открит в Източната порта и експониран сега там, в който се споменава за потомствен тракарх, но пък от името му не е запазено почти нищо.

"Тези два надписа можеше да бъдат напълно унищожени, а с тях и част от историята на Пловдив. Чрез тях имаме написана история, която е криминално изкопана и изхвърлена. Това е един показател, защо трябва да се правят спасителни разкопки в града преди строителството", подчертава археологът Костадин Кисьов.