Мъртъвци "сядат" на зъболекарския стол. Сценарият е от Пловдив и не касае призоваване на духове, а официалната документация на реална дентална практика. Случаите на фиктивна медицинска дейност, заплащана от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), традиционно предизвикват остро обществено недоволство, но този път отчитането на „мъртви души“ стигна директно до съда.

На първа инстанция Административен съд – Пловдив потвърди заповедта на директора на РЗОК за санкциониране на д-р Николай Петков. Наложеното му наказание е частично прекратяване на договора със Здравната каса – мярка, която на практика ще блокира работата на лечебното му заведение с институцията за една година.

Историята започва през пролетта на 2026 г. по време на планова проверка на електронните отчети на амбулаторията за края на предходната 2025 година. При съпоставка в информационната система на НЗОК инспекторите се натъкват на две фрапиращи несъответствия – отчетени прегледи на 19 и 23 декември на вече починали пациенти. В първия случай са вписани обстоен преглед и снемане на зъбен статус на човек, починал 18 дни по-рано, а във втория – идентичен преглед на пациент, починал преди шест месеца.

Контрольорите съставят констативен протокол за отчетена неизвършена дейност. Според чл. 129 от Националния рамков договор пациентът трябва лично да подпише амбулаторния лист, удостоверявайки, че е информиран и манипулацията е реално извършена. В случая подписи логично липсват, а физическото явяване на пациентите е било обективно невъзможно.

Зъболекарят възразява срещу констатациите, което по закон води до свикване на смесена арбитражна комисия от трима представители на РЗОК и трима стоматолози от Българския зъболекарски съюз (БЗС). Очакванията за евентуална гилдийна солидарност обаче не се оправдават. Комисията гласува с пълно единодушие от 6 гласа „За“ потвърждаване на нарушенията.

В мотивите си арбитражът приема, че случаят не може да се третира като обикновена техническа грешка при изписване на цифра или дата, нито като маловажен казус. Според комисията отговорността по договорите с НЗОК е формална – вписването на неверни данни в официален отчетен документ компрометира отчетността на публичните средства, без значение дали за бюджета е настъпила реална финансова щета.

Пред съда защитата на д-р Петков пледира, че става дума за неволна грешка без финансова вреда за касата, тъй като сумите за прегледите не са били изплатени. Основният юридически аргумент на адвоката му обаче стъпва върху правната форма на практиката.

По закон при първо нарушение директорът на РЗОК прекратява договора „частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност“. Разпоредбата е замислена така, че да щади големите групови практики – ако един стоматолог в клиника с десет кабинета допусне нарушение, санкцията засяга само него, а колегите му продължават да работят с НЗОК.

Практиката на д-р Петков обаче е регистрирана като Едноличен търговец (ЕТ), в която той работи сам. Затова защитата твърди, че частичното прекратяване всъщност действа като пълно и надхвърля законовата цел на санкцията за първо нарушение.

Съдия Пламен Танев от Административен съд – Пловдив категорично отхвърля тази теза като правно несъстоятелна. В мотивите си съдът посочва, че макар мярката фактически да спира работата на едноличния търговец с касата, организационната форма не може да служи като имунитет срещу закона. Магистратите напомнят също, че санкцията не е доживотна – след изтичане на едногодишния срок стоматологът има право да кандидатства за нов договор с институцията.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок. Предстои да стане ясно дали върховните магистрати ще потвърдят позицията на пловдивския съд, или ще приемат аргументите около статута на едноличния търговец.