Потребители в социалните мрежи организират седемдневен национален бойкот на търговската верига „Кауфланд“ на територията на цяла България. Инициативата във Фейсбук, озаглавена „НАЦИОНАЛЕН БОЙКОТ НА Kaufland от 16.11 до 22.11.26г.“ и „Не на наглостта на големите вериги в България!“, призовава гражданите да не пазаруват в обектите на ритейлъра от 07 ч. в понеделник, 16 ноември, до 22 ч. на 22 ноември 2026 г.

Според организатора на събитието Иван Йорданов протестната акция е пряк граждански отговор както на установените от Комисията за защита на конкуренцията нарушения и наложената рекордна санкция от близо 76 млн. евро, така и на вчерашните публични изявления на изпълнителния директор на компанията за България Михаил Петров. В призива към потребителите се посочва, че бойкотът цели да защити българските производители и доставчици и да покаже, че големите търговски вериги не са над закона и държавните институции.

„Не бива да допускаме нито демонстрации на чувство за безнаказаност, нито опити за сплашване или публично омаловажаване на правата на потребителите.“, се казва в описанието на събитието.

Организаторите предупреждават, че ако обществото замълчи, рискува да се създаде опасен прецедент, при който корпорациите ще продължат да притискат местните производители и да диктуват правилата на пазара.

Появиха се и мемета в реакция на изказванията на шефа на "Кауфланд" за България. 

Думите, които провокираха гнева: Сравнението с КТБ

Общественото недоволство ескалира след вчерашното участие на изпълнителния директор на „Кауфланд България“ Михаил Петров на форум, организиран от Сдружението за модерна търговия. В първия си публичен коментар след глобата той предупреди, че действията на държавата могат да предизвикат сътресения за цялата икономика, и сравни евентуални проблеми във веригата с фалита на Корпоративна търговска банка:

„Спрете, защото Kaufland е много голям и ако тръгне по бобслея, фалитът на КТБ ще ви се стори като бриз. Kaufland има много кредити, има 8800 служители.“, посочи Петров.

С актуален промоционален каталог в ръка Петров се обърна задочно и към критиците на чуждестранните вериги с думите: „Към всички, които казват „Веригите вън!“ – знам ви. Вие и семействата ви пазарувате от тази брошурка“. Той защити позицията на големия ритейл като основен данъкоплатец и работодател, противопоставяйки го на дефицитите от миналото:

„Най-странното според мен е защо нападнаха хората с храната – ние се грижим за продоволствената сигурност, ние сме най-големите данъкоплатци и най-големите работодатели, ние сме белият бизнес. Преди нас никой не знаеше значението на думата фактура, от четири часа сутринта имаше опашки за кисело мляко и ти трябваха връзки с магазинерката за парче сирене.“

По думите на изпълнителния директор най-големият риск у нас е административният, тъй като „властта стои с мухобойката и може да те убие по всяко време“. Той се извини на служителите си за непрекъснатите проверки от държавни органи – включително на везните в магазините – като иронично отбеляза, че те спестяват на компанията огромни разходи за външен одит, но същевременно заяви, че проверяващи инспектори „плачат на ревера на касиерките“ с думите: „Ако не ви глобя, ще ме уволнят“.

Петров подчерта, че веригата е инвестирала 1 млрд. в собствени магазини и не може да се изнесе от България, поради което „План Б“ е да си търси правата в съда, където актът на КЗК ще бъде направен „на пух и прах“: „В понеделник бях един истински притеснен човек. Днес не съм много притеснен, защото корифеи в картелното законодателство разгледаха акта на КЗК и го определиха като футболист, който е тръгнал да изпълнява дузпа на празна врата и си е вкарал автогол.“

Политическият отпор срещу корпоративните ултиматуми

Предупрежденията за икономическа криза, по-тежка от фалита на КТБ, предизвикаха незабавна и остра реакция от страна на изпълнителната власт и политическите лидери.

Министърът на икономиката Александър Пулев определи тона на Михаил Петров като „доста арогантен и агресивен“, демонстриращ „пълна липса на уважение към българското правителство, към българските институции и към независимите регулаторни органи“. Според министъра след обявяването на санкцията ръководството на компанията е можело да признае предпоставките за нелоялни практики и да работи за подобряване на отношенията с българските производители, вместо да избира агресивно поведение. Пулев отхвърли категорично сценария за пазарен шок и заяви, че кабинетът няма да отстъпи под натиск.

„Дори да има отлив в пазарната позиция на една верига, този вакуум ще бъде запълнен буквално в рамките на няколко седмици от техни конкуренти. Това е свободната пазарна конкуренция.“, посочи Пулев.

По повод предупрежденията на ритейлъра, че ще преосмисли инвестициите си у нас, икономическият министър призова директора на компанията да плати дължимото на държавата и да погледне статистиката, според която преките чуждестранни инвестиции в страната бележат 100% ръст за годината.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също реагира остро във Фейсбук, като разкритикува едновременно и тона на веригата, и подхода на правителството. Борисов подчерта, че чуждестранните инвеститори са открили хиляди работни места, но са длъжни да спазват българските закони и не могат да поставят ултиматуми от позицията на силата:

„Чакайте сега! Първо, да се разберем. България не е бащиния нито на правителството, нито на „Кауфланд“. Шефът на „Кауфланд“ да не плаши българите с катастрофи, по-големи от КТБ. Това е недопустимо!“, посочи Борисов.

Същевременно лидерът на ГЕРБ атакува и кабинета с въпроса дали управлява икономиката, или прави „политически спектакли“ и „показни акции“, които връщат спомена за „Хоремаг“, „Нармаг“, „СелКООП“ и „Кореком“. „Правителството да не бърка управлението на държавата с война срещу бизнеса. А „Кауфланд“ да не бърка големия оборот с правото да заплашва!“, обобщи Борисов, призовавайки двете страни да не демонстрират сила на гърба на българските производители, работници и потребители.

Защо КЗК удари „Кауфланд“ със 75,6 млн. евро

В основата на конфликта стои решението на КЗК от 5 ноември 2026 г., с което регулаторът наложи на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД три имуществени санкции в общ размер на 75,6 млн. евро за нелоялни търговски практики спрямо български производители на храни. Производството беше образувано през май 2026 г. след мащабен секторен анализ на пазара на храни, като КЗК се самосезира служебно, тъй като заради т.нар. фактор „страх“ от ответни мерки и прекратяване на договорите нито един местен доставчик не е подал официална жалба сам през последните пет години, пише в документа на КЗК.

В хода на петмесечното проучване Комисията е анализирала търговските отношения на веригата – която оперира у нас със 71 хипермаркета и отчита оборот от 2 719 124 000 лв. за 2025 г. – със седем водещи български производители на млечни и месни продукти. Според данните на регулатора оборотите на повечето изследвани доставчици в мрежата на ритейлъра намаляват трайно между 2024 и 2026 г., но те са принудени да приемат неизгодни условия поради липсата на еквивалентна пазарна алтернатива за реализация на продукцията си.

Трите санкции, наложени от КЗК за нарушения през 2026 г., обхващат следните практики:

  • 21 899 757 евро (1,58% от оборота за 2025 г.) – за натиск върху доставчиците за намаляване на доставните цени (т.нар. „подобрение“) чрез използване на по-силната пазарна позиция в ущърб на производителите.
  • 31 854 192 евро (2,2% от оборота за 2025 г.) – за недобросъвестно приспадане от доставните цени на възнаграждения за услуги при преминаването към модела „нето-нето-нето“ без прозрачност за реално предоставените насрещни услуги.
  • 21 899 757 евро (1,58% от оборота за 2025 г.) – за необосновано забавяне и прегради при преговорите, когато доставчиците искат увеличение на цените заради поскъпнали суровини, докато крайните цени за потребителите на рафта са продължили да растат.

От „Кауфланд България“ категорично отхвърлят обвиненията и твърдят, че спазват стриктно националното и европейското законодателство, а преминаването към „нетни цени“ е предприето именно за опростяване на документооборота и по-голяма предвидимост за партньорите им. От компанията определят глобата като лишена от обективно основание и напълно несъразмерна спрямо европейската практика, изтъквайки, че по официални данни на Европейската комисия за периода 2022–2024 г. общата сума на всички наложени глоби за нелоялни търговски практики в целия ЕС е 41,9 млн. евро при общо 754 случая.

Решението на антимонополната комисия подлежи на обжалване пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок, като КЗК е постановила незабавно прекратяване на нарушенията под заплаха от дневна санкция в размер до 5% от среднодневния оборот на дружеството.