Множество събития под мотото "Крале и шутове" включва програмата на 14-ата Нощ на театрите на 21 ноември в Пловдив. Тя е вдъхновена от света на Уилям Шекспир и в Пловдивски театър ще стартира с предварителна програма.

"В две последователни вечери ще срещнем публиката с двама от най-трагичните владетели в световната драматургия – Едип и крал Лир", казват от театъра.

На 20 ноември от 19 часа в Голямата зала - ден по-рано от Нощта, е спектакълът "Едип и пророците" по Софокъл с текст на Александър Секулов и режисура на Диана Добрева. Като специален жест към публиката на Драмата всички билети за представлението ще бъдат на цена от 5 евро. Нашият подарък за Нощта на театрите и покана към повече зрители да бъдат част от нея.

Навръх Нощта на театрите Драмата ще предложи вълнуващо събитие - за първи път пред публиката ще бъде представен заснетият спектакъл "Крал Лир" с режисьор Стайко Мурджев от 18 ч. Изборът не е случаен. Именно премиерната вечер на този спектакъл поставя началото на инициативата Нощ на театрите в България.

"Сега се връщаме към това начало с една специална прожекция. В трагедията на Шекспир кралят губи властта си, а шутът се оказва единственият, който има смелостта да му казва истината. Входът за прожекцията е свободен с безплатни покани, които можете да получите предварително от билетната каса на театъра", канят от театъра.

Центърът за изкуство и култура на ул. "Екзарх Йосиф" 16 ще бъде домакин на две представления в Нощта на 21 ноември.

От 11 ч. е спектакълът "Новите дрехи на царя" по Ханс Кристиан Андерсен. Той е изпълнен с теми и послания, които са много актуални днес — искреността, глупостта, властта, лъжата, която, повторена много пъти, се превръща в истина. Но всички те се подчиняват на една, много актуална за днешното време тема — показността. Куклите и декорът са създадени от различни видове закачалки, а музикалното оформление е по музика на Йохан Себастиан Бах.

Куклите са дело на Ангелина Янакиева, сценографията - на Мария Карамаркова, а в спектакъла участват Цветелина Николова, Даниел Русев и Даниела Русева.

От 19 ч. театър "Хамелеон" гостува с моноспектакъла "Кученцето се засмя" на Севар Иванов по романа "Питай прахта" от Джон Фанти. Сценичната версия и режисура е на Ана Батева, музиката е на Стефан Здравески.

Артуро Бандини е нагледен пример за деградиращата сила на егото и заазрушителната му мощ, която стремглаво може да отдалечи една личност от реалността. Реалност, изместена от мечтите, където самолюбуването и нарцисизмът стигат до краен предел.

В желанието си да бъде харесван от всички, Бандини сякаш остава сам в собствената си борба за признание. И докато героят се върти в омагьосан кръг, Фанти ни напомня, че: „Светът е мит, прозрачна равнина, в която всичко е само за малко... Всъщност изобщо не сме живи. Просто се доближаваме до живота,но никога не го постигаме наистина…“.

Романът „Питай прахта“ е адаптиран и във филм през 2006 г. с участието на Колин Фарел и Салма Хайек. А Чарлс Буковски, който пише предговора към романа, споделя, че именно този автор го е вдъхновил да стане писател.

По традиция сред посланиците са знакови творци от Пловдив като драматурга Александър Секулов, както и актьорите от трупата на Драмата Боряна Братоева, Константин Еленков, Ивана Крумова.

МАНИФЕСТ`2026:

Когато имаш корона и шапка със звънчета, проблемът е за главата, която ги носи. И в двата случая, не ги носиш дълго, защото ти махат собствената глава. Когато се смее на шегите на шута, царят най-вече се смее над себе си. Когато остроумничи над държавната власт, шутът най-често оплаква себе си.

И в двата случая пътят между комедията, драмата и трагедията се преминава бързо. За публиката той е обратен – започва от трагедията и завършва с комедията на градския площад, където се търкалят корони и шапки със звънчета. Короната и шапката със звънче не се слагат да разсмиваш някого, а всички да видят коя глава трябва да падне. Те не са съдба, а присъда и затова се носят само от живи хора.

От великата сцена на Хамлет и гробарите знаем, че е трудно да се различат професиите на царя и шута по еднаквите бели черепи.
Шутът е призван да казва истини, които не са разрешени за казване. Царят е призван да мисли за неща, които не са разрешени за другите. В известен смисъл кралят и шутът са едно тяло с две глави.

Така са и нарисувани в картите за игра. Когато една власт се лиши от ролята на шута или лудия, тя се задушава в мълчание. Когато шутът си отвори устата си повече от допустимото, го задушават, за да мълчи. Тази игра прилича на двама, които играят на руска рулетка с два куршума.

Единственото сигурно нещо в живота на краля и шута е забавлението на публиката. Тя не се вълнува дали ще се смее на шегите на шута, или ще плаче при обезглавяването на царя. За публиката е важно да забрави живота, който живее. И когато публиката ръкопляска на смъртта на шута, тя оплаква себе си в сегашно време. Когато ръкопляска на смъртта на царя, оплаква своето бъдеще.

Защото новият цар и новият шут не променят нищо.

Те са просто костюми в една предварително написана пиеса.

Шекспир беше казал, че целият свят е сцена, но лошото е, че целият живот е театър. И при раждането си всеки един от нас нахлупва шапка със звънче или корона. Едни я носят отместена на темето, други я нахлупват така дълбоко, че закрива очите им. И така, костюмирани, преминаваме през времето за забава на публиката.

Да не забравяме, че под театралния портал преминават не актьори, които играят ролите на крале и шутове, а самото време. Театърът е триумфалната арка, под която минава победоносното време. И когато ръкопляскаме, ръкопляскаме на Времето. То изравнява всичко, премахвайки главите на актьорите и сменяйки костюмите на кралете и шутовете.

А когато аплодисментите приключат, над главите ни, в портала на небето продължават да светят гигантските звезди като брилянти в една черна корона. И да се носи вълшебната музика от хиляди звънчета.