Георги Титюков трудно може да каже, че не знае какво се случва в пловдивския спорт. Дълги години той бе заместник-кмет с този ресор, сега е член на спортната комисия в Общинския съвет, а постът му в администрацията е зает от неговия съпартиец Николай Бухалов.
Титюков вижда и как Иван Пашов влиза в общински спортни събития с няколко стека вода, медали и вафли, а след това ги представя в социалните мрежи като част от мащабната дейност на своята новосъздадена фондация.
Той сам го е признал в разговор с Калина Паскалева преди последната сесия на Общинския съвет.
По думите ѝ Титюков разказал, че Пашов се появявал на състезания, организирани с общинско финансиране, носел вода и медали, а след това създавал впечатление, че стои зад самите прояви.
Когато Паскалева попитала защо Общината допуска това, Титюков отвърнал:
„Какво да направим, да го изгоним ли?“
Не, не го гонете - просто кажете истината.
Кажете кой плаща за събитията. Колко пари идват от спортния календар на Пловдив. Какво точно е участието на Пашов и фондацията му. И защо няколко стека вода, „медали от Китай“ и вафли се превръщат в подкрепа за хиляди деца.
Общината плаща, фондацията прибира кадъра
Всяка година Община Пловдив отделя стотици хиляди за спортния си календар. Това са парите на данъкоплатците, с които се плащат зали, терени, организация, съдии, награди, медицинско обслужване и останалите разходи около състезанията.
След това на готовото събитие се появява частна фондация. Носи вода, медали и вафли. Камерите се включват, снимките се качват в социалните мрежи, а общинското финансиране изчезва от разказа.
Самият Пашов посочва подобни дарения като подкрепа за спортните прояви. По представените от него данни той и фондацията му са достигнали до 15 000 деца.
По тази логика утре всяка компания за минерална вода може да обяви, че е подкрепила 100 000 деца, ако е доставила бутилки на няколко големи турнира – защо не и милион?
Само че производителите и търговските спонсори обикновено правят разлика между предоставянето на продукт и организирането на събитие. Разликата я знае и Община Пловдив, знае я и Титюков и никой не смее да я обясни на Иван Пашов, нито на пловдивчани.
„Да го изгоним ли?“
Репликата на Титюков измества въпроса. Никой не настоява Пашов да бъде гонен от спортните събития или да му бъде забранено да дарява вода, медали и храна.
Въпросът е защо му се позволява да прибира заслугите за прояви, платени основно от бюджета на Пловдив.
Титюков познава много добре бюджета, спортния календар и начина, по който се организират събитията. Неговият съпартиец Николай Бухалов е заместник-кметът, който отговаря за спорта и носи пряка административна отговорност.
Затова въпросът не е как да изгонят Пашов, а защо двамата не защитят труда на клубовете, организаторите и Общината, които реално стоят зад тези събития.
Кючукпарижкият Колумб
Светослав Енчев вече описа случващото се около „Тодор Диев“ с далеч по-образна аналогия. Според общинския съветник Пашов се държи като нов Христофор Колумб – пристига на стадиона, започва да копае и разчиства, след което обявява: „Това е мое“.
Само че сме в „Кючук Париж“, а годината е 2026-а.
Така се роди и образът на Кючукпарижкия Колумб – човек, който „открива“ общински стадион, легендарен клуб и спортни прояви, съществували много преди неговите клипове. След това ги включва в личната си история като собствено постижение.
Стадион „Тодор Диев“ е общински, но Пашов говори и действа като негов стопанин. Спортните събития се плащат от общинския бюджет, но той ги показва като част от своята подкрепа за 15 000 деца. Общото между двата случая е мълчанието на администрацията.
Един разговор и цяла администрация вдига рамене
Пред Паскалева Титюков коментирал и информацията, че Ричард Алибегов е завел Пашов при Бойко Борисов:
„Говори се, че Алибегов е завел Пашов при Борисов, но дори и да е така – какво са говорили и какво не…“
Именно тук целият случай става още по-странен. И тук не става дума за личността на Пашов, а за поведението на институциите след един частен разговор с партиен лидер.
Човек без официално отношение към „Тодор Диев“ започва да се разпорежда на стадиона – Общината мълчи. Същият човек поставя рекламни материали, част от които впоследствие са обявени за незаконни – Общината реагира едва след публичния шум. Появява се на финансирани от бюджета събития и ги включва в собствения си пиар – отново мълчание.
Титюков пита дали трябва да го изгонят. Бухалов не обяснява как се контролира общинската спортна инфраструктура. Кметът Костадин Димитров обещава проверки, докато Пашов продължава да действа.
Това вече не е институционална небрежност, а страх някой да не настъпи политически интерес, чиито точни размери никой в Пловдив не желае да назове.
От какво се страхуват Титюков и Бухалов?
Титюков е общински съветник и член на комисията по спорт. Бухалов управлява ресора в администрацията. И двамата имат достатъчно правомощия поне да поискат документите, да направят проверка и да кажат публично какво е реалното участие на Пашов.
Вместо това виждаме вдигане на рамене.
Не е нужно да гонят никого. Нужно е да защитят истината за това кой организира, кой финансира и кой се рекламира.
Иначе Кючукпарижкият Колумб ще продължи да открива общински стадиони, платени от данъкоплатците турнири и хиляди деца. А хората, които знаят, че картината е друга, ще продължат да питат: „Какво да направим?“
Могат да започнат с най-простото – да спрат да мълчат.
