Българите предпочитат Русия, отслабва доверието към ЕС и НАТО

България се очертава като най-видимото геополитическо изключение в рамките на Европейския съюз и НАТО, показват данните от мащабното социологическо проучване GLOBSEC Trends 2026, проведено от агенция HarrisX сред 14 държави от трансатлантическото пространство през май 2026 г.. Четири години след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, докато по-голямата част от Централна и Източна Европа втвърдява позициите си в подкрепа на колективната отбрана и западните съюзи, българското обществено мнение демонстрира парадоксално съчетание от русофилски нагласи, критично отношение към САЩ и отслабваща привързаност към институциите на ЕС и НАТО.

Москва преди Запада: Стратегическият разлом

Най-показателната констатация в изследването е, че България е единствената държава сред всички 14 анкетирани, в която Русия оглавява списъка на най-важните стратегически партньори. 51% от българските респонденти посочват Москва като ключов партньор за страната. За сравнение, на второ място се нарежда Германия с 40%, докато стратегическото партньорство със САЩ е разпознато от едва 24%. Франция събира едва 14%, а Великобритания – 9%. Любопитен детайл е, че Китай е определен като стратегически партньор от 25% от българите, изпреварвайки Съединените щати.

Възприятието за заплаха подчертава тази разделителна линия:

• Едва 35% от българите разглеждат Русия като заплаха за сигурността на страната – най-ниският дял в цялото изследване, докато средната стойност за страните от региона и Запада надхвърля две трети (68%).
• В същото време повече българи виждат заплаха в лицето на САЩ (47%), отколкото в Русия (35%).
• Дори когато въпросът се фокусира върху конкретни враждебни действия, а не върху държавата абстрактно, едва 56% от българите виждат риск в руския саботаж или дезинформацията – отново най-ниското ниво сред всички изследвани общества.
• Заплаха от Пекин съзират едва 20% от анкетираните в България (най-ниският дял в проучването), от Иран – 37%, а от Северна Корея – 23%.

Анализаторите на доклада подчертават, че тези настроения почиват върху дълбоко вкоренения исторически наратив за Русия като „освободителка“ от османско владичество. Тази памет продължава да поддържа симпатия към Москва без аналог в региона, подхранвана допълнително от вътрешнополитическата среда, в която проруски сили редовно печелят избори, блокират реформаторски коалиции и се противопоставят на военната помощ за Украйна.

Разколебана лоялност към ЕС: Прагматизъм без принадлежност

Отношението на българите към европейската интеграция разкрива сериозна пукнатина. България записва най-слабата подкрепа за членството в Европейския съюз сред анкетираните страни членки. При хипотетичен референдум днес:

• Едва 53% от българите биха гласували за оставане в ЕС. За сравнение, в съседна Румъния този дял е 78%, в Унгария – 80%, а в Литва достига 82%.
• 73% от анкетираните в страната смятат, че политиките на ЕС оказват отрицателно въздействие върху ключови сектори като селското стопанство и индустрията.
• 55% заявяват, че членството в Съюза застрашава традиционните ценности и националния суверенитет.

Същевременно българското общество цени практическите ползи от съюза: 59% отчитат икономическите дивиденти от членството. Нещо повече – налице е парадоксален стремеж към европейска военна автономия: 70% от българите подкрепят изграждането на собствени отбранителни способности на ЕС наред с НАТО, както и създаването на обща европейска армия. Данните показват, че българските граждани изглежда ценят това, което Съюзът предоставя като резултати и сигурност, далеч повече, отколкото усещането за институционална принадлежност към него.

НАТО, отбраната и цената на сигурността

Трансатлантическата солидарност у нас също е подложена на сериозен натиск:

• При евентуален вот за членството в НАТО, едва 57% от българите заявяват, че биха гласували страната да остане в Алианса – най-ниският дял сред всички държави членки в изследването.
• Макар че 64% признават, че членството в НАТО намалява вероятността от чуждестранно нападение, ангажиментът към съюзниците е нестабилен: едва 58% смятат, че България трябва да помогне за защитата на нападнат съюзник съгласно Член 5.
• 57% вярват, че Съединените щати биха изпълнили задълженията си по Член 5 при нападение срещу съюзник.
• Що се отнася до американското военно присъствие, 47% от българите настояват за по-малко участие на САЩ в европейската сигурност (най-високият дял за намаляване на американската роля в изследването), срещу едва 26%, които искат повече ангажираност. Искането на Вашингтон съюзниците да повишат разходите си за отбрана до 5% от БВП се възприема положително от едва 36%.
• Военните интервенции на САЩ (като тези в Иран и Венецуела) срещат категорично отхвърляне – едва 20% одобрение в България, като силно негативните отговори достигат 50–53%. Опитът на Вашингтон за придобиване на Гренландия се оценява отрицателно от 81% от анкетираните българи.

Въпреки геополитическия скептицизъм, българското общество показва неочакван личен рефлекс за сигурност: 71% от българите подкрепят връщането на задължителната наборна военна служба (вторият най-висок дял в Европа след Франция с нейните 77%), а 66% изразяват готовност лично да защитават родината си при евентуално нападение.

Тази лична готовност обаче контрастира с пълното недоверие в държавните институции:

• Едва 20% от българите вярват, че страната им е подготвена за голяма криза в сигурността или война (предпоследно място в проучването, изпреварвайки само Словакия с нейните 19%).
• Лично подготвени се чувстват 33%.
• Доверието в Българската армия се срива до 49% – единственият случай в проучването, при който доверието във въоръжените сили пада под половината от населението (докато в държави като Полша и Румъния то е между 74% и 79%, а в Украйна достига 87%).
• И макар 65% да подкрепят номиналното увеличаване на бюджета за отбрана, само 34% биха го приели, ако това налага съкращения в здравеопазването или социалната сфера.

Войната в Украйна и победата на дезинформацията

България се очертава като най-уязвимата европейска държава за дезинформационната кампания на Кремъл. България е единствената изследвана страна, където повече респонденти приемат оправданията на Москва, отколкото държат Русия отговорна за инвазията:

• Едва 38% от българите посочват, че Русия е нахлула в Украйна и носи основната отговорност за войната – най-ниският показател сред всички 14 държави.
• 40% приемат опорната точка, че Украйна е потискала рускоезичното малцинство и това оправдава нахлуването.
• 39% вярват, че Западът (европейците и американците) е провокирал инвазията и носи отговорност за нея.

Тази размита представа за конфликта пряко ерозира солидарността:

• Само 36% от българите подкрепят продължаването на военната помощ от НАТО за Киев (втори най-нисък дял след Унгария с 33%).
• Ако САЩ се оттеглят от финансирането, едва 40% смятат, че Европа трябва да продължи подкрепата за Украйна сама – най-ниското равнище на континента.
• Само 39% виждат пряка връзка между съпротивата на Украйна и бъдещата сигурност на България.
• По въпроса за мира, 66% от анкетираните у нас смятат, че Украйна трябва да отстъпи част от териториите си в името на траен мир. В същото време 73% настояват за надеждни гаранции за сигурност за Украйна, а 76% заявяват, че справедливият мир е по-важен от бързото прекратяване на огъня. За бъдещето на Украйна, най-предпочитаният вариант в България (46%) са трайни гаранции за сигурност от съюзниците, но извън НАТО и ЕС.

Зависимостта и сантиментът проличават най-ясно в енергетиката: цели 75% от българите заявяват, че при високи цени страната трябва да има право да купува енергийни ресурси от Русия – най-високият дял сред всички държави. Едва 37% подкрепят пълното прекратяване на вноса на руски енергоносители.

Демокрация на кръстопът: Осем избора и дълбоко разочарование

Вътрешнополитическата криза в България – белязана от осем парламентарни избора в рамките на пет години и множество скандали за купуване на гласове – нанася съкрушителен удар върху легитимността на демократичния процес:

• Едва 36% от българските граждани вярват, че изборите у нас са свободни и честни.
• Само 40% имат доверие, че изборните резултати се отчитат точно. И по двата показателя страната заема категорично последното място сред 14-те изследвани държави.
• Оценката за състоянието на системата е смазваща: едва 3% от българите определят демокрацията си като „напълно функционираща“, 34% виждат някои проблеми, но смятат, че работи, 37% констатират тежки дефекти, а 26% отсичат, че страната изобщо не е демокрация.
• 65% вярват, че демокрацията в България е под заплаха, а оптимистите за нейното бъдеще са малцинство (38%).
• Доверието в националното правителство е на критичния минимум от 31% общо доверие и 34% доверие в способността му да гарантира демократичното функциониране.

Тежкото институционално изтощение отваря път към опасни авторитарни алтернативи:

• Едва 57% от българите смятат, че демокрацията винаги е за предпочитане пред всяка друга форма на управление (най-ниският дял в проучването).
• Рекордните 32% заявяват, че недемократично управление понякога може да бъде за предпочитане – най-високият дял сред всички изследвани държави, а за други 12% няма значение каква е формата на управление.
• 28% от българите директно споделят виждането, че тоталитарна или автократична система без редовни и свободни избори би била добра за страната.

По въпросите на правата и ценностите разломът също е видим: докато 77% от българите декларират уважение и толерантност независимо от цвета на кожата или сексуалната ориентация, само 43% подкрепят гарантирането на конкретни права на ЛГБТИ общността (като правото на брак). Докладът специално посочва, че неотдавнашното законодателство, забраняващо „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация“ в българските училища, свива гражданското пространство и ограничава дейността на правозащитните организации.

Данните от GLOBSEC Trends 2026 показват общество, което е разпънато между институционалното си членство в евроатлантическите структури и дълбокото историческо, културно и енергийно влечение към Москва. Съчетанието от парализираща вътрешна политическа криза, рекордно недоверие в честността на вота и мощно влияние на кремълските наративи превръща България в най-колебливото звено на източния фланг на НАТО и в рамките на ЕС. Страната извлича икономически и защитни дивиденти от Запада, но по ключовите въпроси на съвременния геополитически сблъсък общественото мнение остава трайно обърнато на изток.