Когато парите не достигат, българите започват да ограничават разходите си за здравни и стоматологични услуги, а инвестициите в образованието на децата си запазват почти до последно. Най-трудно се разделят с недвижимата си собственост, в очакване на по-добри времена. Това обясни антропологът Харалан Александров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS.

Александров посочи, че при предишните периоди на обедняване в България хората са изграждали различни стратегии за справяне с финансовите затруднения. Когато доходите им намалеят, те започват да преценяват кои разходи могат да отпаднат или да бъдат отложени.

„Едно от нещата, които правят изследователите като мен, е да видят от какво първо се отказват хората, когато започват да обедняват. Дали спират да ходят на почивка, спират да излизат на заведения или се отказват от културен живот“, обясни той.

Антропологът припомни масовото обедняване през 90-те години и направи паралел с настоящите икономически и геополитически процеси. Според него има индикации за навлизане в нов период на обедняване.

Той предупреди, че загубата на вече постигнатото е особено тежка за хората, защото не засяга само финансовото им състояние.

„Процесът на обедняване е много по-травматичен от устойчивата бедност. Когато започнеш да губиш ресурси, не само материални, не само финансови, започваш да губиш и статут, престиж, идентичност. Сриват се плановете за бъдещето и това се преживява изключително тежко“, посочи Александров.

Антропологът обърна внимание и на нарастващата група хора, които определя като „прекариат“ – хора без сигурна заетост, които работят без трудови договори, по проекти. Според него при растяща икономика подобен начин на работа може да се възприема като свобода, но при икономически спад се превръща в източник на сериозна несигурност.

„Когато започне да запада икономиката и то доста бързо, когато свършват ресурсите, тази позиция те прави свръхтревожен. Много от тези хора вече показват ясни симптоми на тревожни и депресивни разстройства по чисто социални причини. Това не е психична болест, а реакция на ситуация, в която психиката ти не може да преработи всички тревоги, с които те е натоварила реалността“, коментира Александров.