Днес е девети май, денят в който Русия празнува победата над нацистка Германия. Парадът на Победата, на който войниците-победители във Втората световна война, маршируват по Червения площад се състои на 24 юни. На бял кон маршалът на Победата – Георгий Жуков приема парада, а генералисимус Йосиф Сталин, заедно с върхушката на ръководството на СССР, стоят на трибуната на мавзолея.

Само няколко години по-рано, на 7-ми ноември 1941 година, на същото място се състои друг парад. Войниците, минаващи по паветата на Червения площад, директно се отправят на фронта, който се намира на има-няма 50-тина километра от сърцето на СССР. Тогава започва кървавият и дълъг път към Берлин.

От 2005-та година, по време на парадите, посветени на победата във Втората световна война, мавзолеят, в чиито гранитни блокове с огромни букви е издълбано името "Ленин" е скрит с шарени талашитени плоскости.

Усещате ли шизофренията? Мястото, на което Победата е отпразнувана, в деня на тази Победа, е скрито с талашит.

Има много версии за причините това да се прави. Едната гласи, че на парада от 2005-та година, 60-годишнината от победата, са присъствали всички световни лидери, начело с Джордж Буш-младши. Протоколната служба сметнала, че не би било красиво управляващите на най-големите капиталистически държави да се подвизават на фон, на който с големи букви пише "Ленин". След това традицията на талашита на 9-ти май остава. Това не изглежда ли познато?

Сигурно много от вас си спомнят вицообразното разрушаване на мавзолея на Георги Димитров. Много отдавна сме наясно, че историческата фактология бива удавяна в огромни вълни от противоречиви факти. Паметта се потъпква и обикновено се превръща във фарс, а в най-добрия случай – показна акция на съпричастност/гордост/родолюбие, придружена с огромно количество придружаващи символи – знаменца, шапчици, значки и какво ли още не. Всичко произведено в Китай.

А истинските символи на епохите, тези изковани с неподправения дух на времето, се крият, разрушават и нарочно биват забивани в периферията на общественото внимание. Точно тези неща, които или трябва да ни карат да се чувстваме горди от победите, нещата, които трябва да ни напомнят за героизма, жертвата и невероятната сила на народите, точно тези неща, които трябва да ни напомнят от кои исторически грешки трябва да се пазим.

Затова и има много хора, чиято мантра е "Историята се повтаря". Тя не се повтаря, повтарят се едни и същи грешки. Старите се забравят, разрушават, потъпкват, крият се с талашит. В този ред на мисли, не е много трудно да предположим кое ще е следващото повторение, както и не е трудно да предположим, че ако нещата продължават в същия дух, днешните символи също ще бъдат скрити зад талашит някой ден.