Днес стана ясно, че децата, завършващи предучилищна група, от септември ще държат тест, с който ще се оценява тяхната готовност за постъпване в училище и в първи клас. Резултатите щели да се вписват в националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование.

Браво! Похвално! Но не е достатъчно. Предлагам от септември бебетата да държат тест за яслите. А бебетата в яслите да държат тест за детските градини. А преди всичко това майките да държат тест за бебетата. Защо не и татковците?

Така де – като ще се „диагностицира училищната готовност", трябва да се диагностицира всичко. Така със сигурност  ще може учителите, лелките и майките „да окажат адекватна подкрепа на детето в различните области на развитие, ако то се нуждае от такава”.

Например, ако вашият бъдещ първокласник не знае вече всички букви, не може да чете и да смята, учителят му в първи клас ще се сети, че трябва да го научи на тези нещица. Ей така, между другото, докато си върши същинската работа. Всъщност каква беше същинската му работа?...

Ако пък тестът покаже, че вашето бебе не владее необходимите за възрастта му навици за самообслужване – например сваляне и вдигане на гащичките, лелките в яслите ще се досетят, че когато детето каже, че има пиш, трябва да му свалят гащичките. Или да го научат да ги сваля.

А ако майките, които държат тест, се окаже, че, не дай си боже, не могат да слагат и махат правилно памперси, не могат да издържат на безсъние или не знаят какво се прави при колики, тогава… Агенцията по закрила на (бъдещото) дете веднага да се самосезира и да вземе мерки! На училище ли ще ги праща, ще ги изпитва ли… нейна работа. Важното е да се вземат „адекватни” мерки от тях да станат истински майки!

Така че – да живеят тестовете! Да ги започваме още от пелените! Не – от утробата!  Така току-виж нашите деца започнали да отговарят на държавния образователен стандарт…