Какво си мислите, когато чуете думата „влак”? Само моля без цинизми! Не е нужно всички да разбират колко са мръсни, бавни, неточни, некомфортни, опасни, студени (или горещи), неудобни, шумни… съвременните тренове. Особено пътническите. Не че между тях и т.нар. бързи има кой знае каква разлика.

А какви влакове имаше едно време! Помните ли ги? И в най-трудните години (след двете войни, през 50-те) задължително в тях се мъдреха вагон-ресторанти. Разбира се, не бяха за всеки, защото надценката в тях беше като в категория "Интерхотели", ама то и сега колко могат да си позволят да си пият кафето в 5-звезден хотел например?  

А в РСВ-то си беше направо купон! Особено ако си имаш компания и трябва да „убиеш” часовете от Пловдив до морето. Даже и книга не ти беше нужна! Плащаш си един чай с малък коняк и… ей го Бургас. А ако дестинацията е по на север, направо си на кяр – спестяваш парите от спален или кушет вагон. Така хем не си принуден да търпиш хъркането и миризмите на някого, хем си пиеш, можеш и да похапнеш, даже да се позабавляваш. И докато удариш едно-две питиета и завържеш едно-две запознанства, Варна се показала.

И на вниманието на тези, които поради крехката си възраст си представят някаква мизерна обстановка! Не! В РСВ-то си беше направо луксозно – даже салфетките бяха вносни.

Има ли сега вагон-ресторанти? Няма. Причината, естествено, не е по-краткото пътуване – няма такова нещо! Средната продължителност на пътуване сега от Пловдив до Бургас е… 6 часа и 2 минути! А от Пловдив до Варна - 9 часа и 8 минути! Кажете ми сега как се изтрайва цели 9 часа без храна? То поне колички със закуски и кафе да имаше – както беше през 70-те години! А сега какво – носиш в чантата някое протеиново блокче, въобразяваш си, че ти е залъгало глада, а като стигнеш до заветното море, направо си припаднал от глад и… нерви. Друго си беше, когато млади жепейци (тогава не ги наричаха стюарди) обикаляха от купе в купе но няколко пъти и подкупващо ти предлагаха от лимонада до принцеска с кайма.

А пушачите? Как да се чувстват сега пушачите? Едно време си имаше купета и за пушачи, и за непушачи. Във вагон-ресторанта, естествено, се пушеше поголовно. Единственото място, в което цигарите бяха забранени, беше вагонът за майки с деца. Но там пък имаше… люлки. В по-старите времена си спомням едни с железни вериги. После май станаха въжени. Представяте ли си тази картинка? Купе, седалки, а между тях – люлки. И бебешки плач оглася целия вагон.

Това с бебешкия плач си го измислих. Всъщност нямам спомен. Най-вероятно бебетата просто са спели, защото не мога да си представя по-успокояващо и приспивно нещо от монотонното пуф-паф, пуф-паф…  

А един приятен женски гласец всеки път, когато влакът намали скорост, тържествено обявява коя е следващата гара и какви връзки има оттам... А сега опитайте да разберете същото – даже от гишето за информация, което се намира на гарата! Гарантирам ви, че ще ви вдигнат кръвното още при първия въпрос. Днес си направих експеримент – на пловдивската гара, където си бях закупила вече билет за някъде, попитах на „Информация” в колко часа пристига влакът „някъдето”. Казаха ми: в 21, 15 ч. Погледнах билета – там пишеше: пристигане в 21,36 ч. Погледнах на информационното табло – часът за пристигане там беше… 21,50. Извадих телефона и съобщих (не толкова тържествено и с приятен гласец): Чакайте ме между 21,15 и 21,50 на гарата!

Такива работи ми идват в ума, докато въпросният „неориентиран” във времето влак се носи плавно към целта си. Нямам проблем с „убиването” на времето (въпреки липсата на вагон-ресторант), защото скоро ще трябва да сляза от влака на някаква гара и да се кача на автобус. С влаковия билет. А автобусът щял да ме закара до друга гара, където отново да се кача на влак, за да продължа до „някъдето”.

Е, хванахте ме! Това разнообразие го нямаше едно време…