Един изстрел с халосен патрон след обявяването на изборните резултати, задържане от полицията, отменена глоба и накрая ново дело – този път срещу МВР. Така се развива историята на мъж от Първомайско, който поиска 500 евро обезщетение от полицията заради притеснения, срам и неудобство, които твърдял, че преживял след издадено срещу него наказателно постановление.

Вместо да получи компенсация обаче, той излиза от съдебната зала с отхвърлен иск и задължение да плати 66,47 евро юрисконсултско възнаграждение на Областната дирекция на МВР – Пловдив.

Историята започва през октомври 2023 г. След обявяването на изборните резултати мъжът произвел един изстрел с пистолет, зареден с халосни патрони. Оръжието било собственост на бащата на съпругата му. По думите на свидетелите двамата се намирали на около 200-300 метра от изборната секция.

Изстрелът привлякъл вниманието на полицаите, които се насочили към мъжа, задържали го и го отвели. По случая последвали административни действия, а на 26 март 2024 г. началникът на Районното управление в Първомай издал наказателно постановление, с което му наложил глоба от 500 лева на основание Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Мъжът обжалвал санкцията и успял да я отмени. С решение от 23 май 2024 г. Районният съд в Първомай отменил наказателното постановление, а съдебният акт влязъл в сила на 9 юли същата година.

Но историята не приключила дотук.

След като постигнал успех в спора срещу наказателното постановление, мъжът решил да потърси и обезщетение от полицията. Той завел дело срещу ОД на МВР – Пловдив и поискал 500 евро за неимуществени вреди.

Твърденията му били, че санкцията го поставила в изключително неприятна ситуация. Изпитвал притеснение, срам и неудобство, не искал да излиза от дома си и избягвал срещите с хора извън най-близкото си обкръжение.

Причината според него била, че в малкото населено място новината за задържането и последвалата глоба бързо се разпространила. Хората започнали да го обсъждат, а случилото се се превърнало в тема на разговори.

По делото били разпитани две свидетелки – съпругата му и жена, която живеела в съседство. И двете разказали за промяна в поведението му. Според тях той започнал да се затваря вкъщи, ограничил контактите си и се притеснявал какво говорят хората за него.

Съпругата му описала и своеобразната „обществена трибуна“ в селото – беседка пред магазин, където десетина-петнайсет души редовно обсъждали случващото се около местните жители. Тя твърдяла, че там се коментирал и случаят със съпруга ѝ, включително предстоящата глоба.

Интересен детайл в показанията ѝ обаче се оказал фактът, че лично не била чувала въпросните хора да обсъждат глобата. За подобни разговори научила от свои познати.

Административният съд приел, че наказателното постановление действително е било незаконосъобразно, след като вече е отменено с влязло в сила съдебно решение.

Това обаче не означавало автоматично, че държавата трябва да плати обезщетение.

Магистратите припомнили, че за да бъде ангажирана отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, трябва да бъдат доказани не само незаконосъобразният акт, но и реално претърпените вреди, както и пряката и непосредствена причинна връзка между тях.

Според съда именно последните две предпоставки липсвали в случая.

От показанията на свидетелите магистратите направили извод, че по-сериозните притеснения, затварянето вкъщи и страхът от хорските реакции са започнали още след задържането на мъжа през октомври 2023 г., а не след издаването на наказателното постановление през март 2024 г.

Съдът обърнал внимание и на друг съществен детайл – докато глобата била обжалвана, не е било предприето принудително изпълнение. Според магистратите това не е следвало да се случи, тъй като на изпълнение подлежат само влезлите в сила наказателни постановления.

Още по-любопитен се оказал въпросът кой всъщност е направил глобата обществено достояние.

От свидетелските показания станало ясно, че самият мъж споделил с други хора за издаденото наказателно постановление. Именно затова съдебният състав приел, че неудобството и срамът, които евентуално е изпитал от коментарите в селото, се дължат изключително на собственото му поведение.

В мотивите си съдът се позовава и на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, според който обезщетение не се дължи, когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия.

Магистратите направили и важно уточнение – самият факт, че човек е получил неблагоприятен административен акт и е трябвало да го оспорва по съдебен ред, не е достатъчен, за да му бъде присъдено обезщетение.

За да бъде уважен подобен иск, трябва да се докаже действително преживяно страдание с определена продължителност и интензитет, което надхвърля обичайните негативни емоции при воденето на правен спор.

В конкретния случай не били представени достатъчно категорични доказателства, че отменената глоба е довела до увреждане на психическото или физическото здраве на мъжа или до други сериозни последици за личния му живот.

Така Административният съд – Пловдив отхвърлил изцяло претенцията за 500 евро обезщетение.

Освен че няма да получи исканата сума, мъжът трябва да заплати и 66,47 евро юрисконсултско възнаграждение на ОД на МВР – Пловдив.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.