България намери начин да печели от един от големите проблеми на възобновяемата енергия. Страната ни все по-често купува евтин ток от Гърция през деня, съхранява го в огромни батерии и вечер го продава обратно на южната ни съседка, когато цените са значително по-високи. Така България постепенно се превръща в своеобразна енергийна батерия на Балканите.

Любопитният обрат в отношенията между двете държави е отчетен в анализ на Европейската комисия, цитиран от авторитетното гръцко издание „Катимерини“, цитирано от БТВ.

Данните показват, че през август България е внасяла от Гърция до 750 мегавата електроенергия около обяд. Само няколко часа по-късно обаче ситуацията се обръща. Около 20:00 часа страната ни вече изнася към Гърция близо 700 мегавата.

Причината е проста. През деня гръцките фотоволтаични централи произвеждат огромни количества електроенергия, което води до рязък спад на цените. След залез слънце производството намалява, потреблението остава високо и цените скачат.

България обаче вече разполага с достатъчно развити системи за съхранение, за да се възползва от тази разлика. Батериите се зареждат в часовете с ниски цени и връщат електроенергията в мрежата по време на вечерното пиково потребление.

Как България се превърна в енергийна батерия

Само за пет години производството на слънчева електроенергия у нас е нараснало многократно. През 2021 година фотоволтаиците са осигурявали едва 4% от електроенергията в страната, докато през 2026 година делът им вече достига 21%.

Инсталираните соларни мощности са се увеличили от 1,3 на 7,2 гигавата.

Още по-впечатляващ е ръстът при батериите. Благодарение на инвестициите и европейското финансиране капацитетът за съхранение на електроенергия в България вече надхвърля 16 гигаватчаса.

Значителна част от развитието е подкрепена от Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, чрез който са финансирани проекти, съчетаващи възобновяеми източници и системи за съхранение.

По данни на Европейската комисия в пиковите часове батериите вече могат да осигуряват до 30% от електроенергийното производство в страната.

Батериите свалят и вечерните цени

Освен възможностите за търговия, новите мощности имат и друг важен ефект. Те ограничават резките скокове на борсовите цени на електроенергията.

През август 2024 година вечерните цени са били средно със 150% по-високи от дневната средна стойност. През август 2026 година тази разлика вече е намаляла до 40%.

Според изчисленията на Европейската комисия без настъпилите промени вечерните цени биха могли да бъдат с до 150 евро на мегаватчас по-високи. От Брюксел уточняват, че става въпрос за хипотетично сравнение.

България е инвестирала и в модернизацията на електропреносната мрежа, както и в подобряването на връзките с Гърция и Румъния. Обновената инфраструктура позволява присъединяването на още 5,4 гигавата мощности от възобновяеми източници.

Ползите вече се усещат и в северната ни съседка. През август, когато производството на румънската атомна електроцентрала „Черна вода“ беше ограничено, България е изнасяла към Румъния с около 1 гигават повече електроенергия в пиковите часове в сравнение със същия период преди две години.

Гърция има слънцето, България има батериите

Парадоксът е, че Гърция разполага с огромен потенциал за производство на слънчева енергия, но изостава в изграждането на системи за нейното съхранение.

Така в часовете с най-силно слънчево греене страната произвежда излишъци от евтина електроенергия, които изнася към съседите си. Вечер обаче, когато търсенето се увеличи, често се налага отново да внася ток, вече на по-високи цени.

Гръцкото правителство също се опитва да навакса изоставането. Подадени са 831 заявления за присъединяване на проекти за батерии с обща мощност над 12 000 мегавата.