Големите търговски вериги извличат икономически ползи за сметка на българските производители, които в някои случаи са принудени да продават продукцията си дори под себестойност. Това разкри членът на Комисията за защита на конкуренцията Жельо Бойчев в интервю за Bulgaria ON AIR.

Поводът е безпрецедентната санкция от близо 76 милиона евро, наложена на „Кауфланд“ за три установени нелоялни търговски практики спрямо доставчици на хранителни продукти. Особено тревожно според регулатора е, че докато производителите са подложени на натиск за непрекъснати отстъпки, крайните цени в магазините продължават да се повишават. 

Веригите печелят, а производителите работят на загуба

Проверка на целия пазар на селскостопански и хранителни продукти е установила сериозно изкривяване на отношенията между производители, доставчици и големи търговци. Според Жельо Бойчев значителна част от икономическата полза се концентрира при търговските вериги, докато предприятията, които произвеждат храните, поемат все по-голям финансов натиск.

„При някои продукти се стига до продажба под себестойност. Българските доставчици работят нерентабилно и не може да се постигне устойчивост на производството“, предупреди Бойчев.

Един от механизмите, установени от КЗК при „Кауфланд“, са ежегодните преговори за намаляване на цените, на които веригата купува стоките от своите доставчици. След постигането на договореност по-ниските цени се прилагат и за минал период, което допълнително намалява приходите на производителите.

„Това е трайна тенденция. Същевременно сме свидетели на увеличение на крайните цени за българските потребители“, посочи членът на антимонополния орган.

По думите му подобен модел позволява на големия търговец да подобрява собствените си позиции на пазара за сметка на финансовите резултати на доставчиците.

Три практики под ударите на КЗК

Второто установено нарушение засяга начина, по който се определят доставните цени. Преди това между веригата и доставчиците са съществували отделни договори за услуги, свързани с реклама, промоции, разполагане на стоките в магазините и логистика.

Впоследствие тези договори отпадат, а стойността на услугите се приспада директно от доставната цена. Така според КЗК търговецът получава постоянно намаление на сумите, които заплаща на производителя, без отстъпката да е обвързана по същия начин с конкретна предоставена услуга.

Бойчев подчерта, че намаляването на доставната цена и заплащането на възнаграждение за извършена услуга са различни икономически и правни отношения. Замяната на едното с другото поставя доставчиците в неблагоприятна позиция.

Третото нарушение е свързано със случаите, когато производителите искат увеличение на своите цени заради по-високи разходи. Според установеното от комисията вместо своевременно разглеждане на исканията започват продължителни процедури, изискване на допълнителни аргументи и отлагане на решенията.

„Започва бавене на решението, искане на аргументация, за да не се стигне до увеличение на цената или то да стане много по-късно. Считаме, че това са нелоялни търговски практики и отношения, които увреждат интереса на доставчиците“, заяви Бойчев.

Така според КЗК се създава неравнопоставеност: големият търговец може да настоява за по-ниски доставни цени, включително със задна дата, докато исканията на производителите за увеличение срещат сериозни пречки.

76 милиона евро санкции и предупреждение към големите търговци

За трите установени нарушения Комисията за защита на конкуренцията наложи на „Кауфланд България“ санкции в общ размер на 75 653 706 евро. Най-голямата е 31 854 192 евро за неправомерното приспадане на възнаграждения за услуги от доставните цени. Останалите две са по 21 899 757 евро и са свързани с натиска за намаляване на цените и възпрепятстването на тяхното увеличение.

Жельо Бойчев подчерта, че европейското законодателство изисква свободно договаряне и равнопоставеност между участниците в хранителната верига. Той се позова на Директива 2019/633 на Европейския съюз, която защитава по-слабата страна в търговските отношения.

Според него размерът и икономическата мощ на една компания не й дават право да налага условия, които увреждат интересите на производителите. Комисията определя санкциите според тежестта и продължителността на нарушенията, а не с намерението да налага възможно най-високи глоби. „Стремежът ни не е да търсим максимални глоби“, заяви Бойчев.

Той припомни, че КЗК работи в постоянен обмен с европейските органи по конкуренция и ги е уведомила за последното си решение срещу „Кауфланд“.

Регулаторът съобщи и за предишни санкции срещу веригата, като посочи, че през 2023 г. Върховният административен съд окончателно е потвърдил решение на комисията от 2020 г. За последното решение от ноември 2026 г. е предвидена възможност за съдебно обжалване.

По повод публичните реакции на търговската компания Бойчев настоя спорът да се води с правни аргументи и доказателства, а не чрез демонстриране на икономическа мощ.

„България е правова държава. Има аргументи, факти и доказателства и съдът се произнася по тях“, подчерта членът на КЗК.