Една стара, прашна метална кутия, захвърлена сред вещи за изхвърляне, се оказа малко съкровище от историята на българското производство. Върху избелялата ѝ зелена повърхност все още се чете надписът „Млѣчни бисквити Пѣевъ“. Зад тези няколко думи стои историята на човека, който преди повече от век поставя началото на българската шоколадова индустрия, разказва GlasNews.
На необичайната находка попада Антон Оруш, известен с интереса си към историята на българската техника и производство. Откритието е напълно случайно.
„Вървях си и гледам, че от един вход на кооперация изхвърлят неща. Загледах се и видях кутията. Тя е невероятно важна за историята на българското производство!“, разказва той в личния си профил във Facebook.
Кутията е от изделията на фабриката на Велизар Пеев - предприемач, чието име някога е било символ на качество и успех далеч отвъд пределите на България.
От военната униформа до първия български шоколад
Роден през 1859 г. в Чирпан, Велизар Пеев първоначално избира военната кариера. Но в началото на XX век предприема нещо, което за тогавашна България изглежда почти невероятно - решава да произвежда шоколад.
За да научи занаята, заминава за Франция и започва работа в шоколадова фабрика. Любопитството му е толкова голямо, че според историческите разкази дори го заподозират в промишлен шпионаж. Всъщност българинът просто иска да разбере как се прави качествен шоколад.
През 1901 г. в София поставя началото на производство, което постепенно ще се превърне в една от емблемите на родната индустрия.
В онези години шоколадът все още е непознато изкушение за голяма част от българите. Пеев обаче вярва, че страната ни може не само да го произвежда, но и да се конкурира с утвърдените европейски производители. И успява.
Продуктите му печелят международни отличия, а предприятието става доставчик на царския двор. Български шоколадови бонбони намират място на официални приеми и балове.
Фабриката, която превръща Своге в шоколадов град
През 1922 г. Пеев предприема следващата голяма стъпка - закупува сграда в Своге, където през 1924 г. започва производството на шоколад. Постепенно там се развива модерно предприятие, оборудвано с европейски машини.

Фабриката осигурява работа на стотици хора, а изградената към нея електроцентрала допринася и за електроснабдяването на града.
Пеев обръща внимание не само на качеството на изделията, но и на тяхното представяне. Красивите опаковки, рекламните кампании и колекционерските шоколадчета се превръщат в част от успеха на марката.

През 1927 г. предприемачът умира, но създаденото от него продължава да се развива под ръководството на наследниците му.
След национализацията през 1947 г. фамилията губи предприятието, а производството продължава под друго име.
История, която едва не завърши на сметището
Десетилетия по-късно от някогашната индустриална слава остават архивни снимки, документи, спомени и отделни предмети, съхранили имената на старите български производители.
Един от тях е именно металната кутия, попаднала случайно пред очите на Антон Оруш.
По нея личат следите на времето - драскотини, ръжда и избледнели цветове. Но надписът „Пѣевъ“ все още стои гордо върху метала.

И може би точно това прави находката толкова любопитна. Някога подобна кутия е била обикновена опаковка на бисквити. Днес е свидетелство за времето, когато български предприемачи са създавали производства, печелили са международно признание и са изграждали цели индустрии.
Не е известно кога точно е произведена намерената кутия, нито през колко ръце е преминала, преди да се озове сред изхвърлените вещи.
Знае се обаче едно - ако Антон Оруш не беше спрял да я разгледа, още едно малко парче от българската стопанска история можеше да изчезне завинаги.
Понякога историята не се открива при археологически разкопки или зад музейни витрини. Понякога просто чака някой да я забележи сред вещите, които друг е решил да изхвърли.