Да мога да взема от тежестта от раменете на родителите и да бъда полезен в лечебния план. Така д-р Винсент Селкински събира смисъла на лекарската професия – не само като поставяне на диагноза и назначаване на лечение, а като подкрепа в един от най-трудните моменти за всяко семейство. Едва на 23 години той вече е дипломиран лекар – най-младият в България. Завършва медицина с пълен отличен - 6.00. Владее четири езика, занимава се с научна работа и е доброволец към Българския Червен кръст. И за разлика от много свои връстници, които търсят развитие в чужбина, той идва от Германия в Пловдив, за да се посвети на педиатрията.
Д-р Селкински получи отличието „Ти си нашето бъдеще“ на годишните награди на Българския лекарски съюз. Пред TrafficNews младият медик споделя, че пътят му към медицината не започва с одобрение от семейството. След като завършва гимназията в Германия само на 16 години, както много млади хора, той се изправя пред въпроса какво да прави оттук нататък. Решава, че иска да учи медицина и кандидатства в немски университети. Когато съобщава новината на баща си – също лекар - специалист по нуклеарна медицина, получава неочаквана реакция.
„Той ми каза, че не ставам за лекар, не ставам за медицина, което ми даде мотивация“, разказва с усмивка д-р Селкински. Вместо да се откаже, решава да избере място, което има и лична история за семейството му – Медицинския университет в Пловдив, където баща му е започнал собственото си медицинско образование.
Така на 17 години Винсент вече е студент в Пловдив. „Това, което аз изграждам тука в България, е благодарение на мене и мое постижение“, подчертава младият лекар.
Защо избира децата
След завършването пред него стои следващият важен избор – специалността. Насочва се към педиатрията, защото тя съчетава широк спектър от медицински познания с нещо, което за него е също толкова важно – човешкия подход.
„Педиатрията е една много широкоспектърна специалност, където ние третираме не само детето, но и цялото семейство“, казва той. Именно тази особеност му допада – в работата с малките пациенти лекарят трябва да общува и с родителите, да разбира тревогите им и да им помага да преминат през трудния момент.
Има и още една причина да харесва специалността – искреността на децата. „Те няма да те излъжат. Ще ти кажат директно нещата и винаги ще има смях“, разказва д-р Селкински за първите си впечатления от работата в детското отделение.
Не крие, че педиатрията е трудна специалност. Една от причините е, че малчуганите невинаги могат да обяснят какво точно ги боли, къде усещат дискомфорт и какво се случва с тях. Лекарят трябва да наблюдава, да задава правилните въпроси и да разчита на детайли, които понякога остават незабелязани. Именно тази трудност обаче прави работата интересна за него.
Досега не е усещал недоверие от страна на родителите заради младата си възраст. Напротив – смята, че тя може да бъде предимство в общуването с децата. Усмивката и близостта в годините му помагат да съкрати дистанцията между лекар и пациент.
„Помага ми тази дистанция между лекар и пациент да я скъся, да вляза в състоянието на пациента и да помогна на детето да се отвори, да не го е страх, а да ме види по-скоро като приятел, с който може спокойно да си говори за абсолютно всичко“, обяснява той.
Медицината не е само диагноза
От ноември 2025 г. д-р Селкински работи в Отделението по педиатрия на УМБАЛ „Пълмед“. Всекидневието му е свързано с най-различни детски оплаквания, които често следват сезонния ритъм. През лятото преобладават стомашно-чревните проблеми, а през зимата – заболяванията на дихателната система. С навлизането в сезона на грипа и острите респираторни инфекции той вече забелязва увеличение на болните деца.
По отношение на противогрипната ваксина позицията му е категорична – подкрепя имунизацията. Напомня и за значението на националния имунизационен календар, който е създаден, за да предпазва децата от сериозни инфекциозни заболявания.
„Ваксините са едно от най-важните неща, които човечеството и науката са измислили, за да може да предпазват“, казва младият лекар. Думите му идват на фона на периодично появяващите се съмнения и дезинформация около имунизациите, докато заболявания, за които съществува ваксинална защита, продължават да създават проблеми в различни части на света.
Родителите д-р Селкински съветва единствено да обичат децата си, да им помагат да се изграждат и да ги подкрепят, когато пораснат.
Поглед към науката и бъдещето
Освен с клиничната работа младият лекар се занимава и с научни изследвания. Той е част от екип по проект за геномна диагностика при деца с неясни фебрилни състояния. Д-р Селкински посочва, че проектът все още е в процес на развитие, събират се пациенти и данни и се провеждат изследвания. Научната дейност е посока, в която би искал да се развива и занапред. Интересува се и от академична работа, но засега основният му фокус остава специализацията. Предстоят му още четири години обучение, след които се надява да бъде педиатър, удовлетворен от работата си.
Наградата на Българския лекарски съюз е голяма изненада за него. Приема я с благодарност, но най-вече като мотивация да продължи по пътя, по който е поел. Категорията „Ти си нашето бъдеще“ носи и отговорност – да надгражда наученото и да допринася за развитието на медицината.
Роден и израснал в Германия, д-р Селкински не отрича възможността да черпи опит от други държави. Напротив – иска да се учи от медицинските практики там, включително от германската система, но с идеята придобитите знания да се връщат и прилагат в България. Не бърза да прави дългосрочни планове за живота си, нито да дава съвети на колегите си дали да останат у нас или да потърсят реализация в чужбина. Според него това е лично решение.
Към младите лекари обаче има конкретна препоръка: преди да изберат специалност, да се запознаят отблизо с ежедневието в болницата. Да видят не само работата на лекаря, но и тази на медицинските сестри и санитарите, да усетят как функционира лечебното заведение и да си зададат критични въпроси дали това е средата, в която искат да се развиват.
Самият той вече е направил своя избор. И макар да е едва в началото на професионалния си път, има ясна представа какъв лекар иска да бъде – такъв, който не просто лекува, а успява да спечели доверието на детето и да помогне на семейството му да премине през тревогата.
След четири години се надява да бъде щастлив и удовлетворен от работата си. А на въпроса какво си пожелава на себе си и на малките пациенти, които надничат от ъгъла, за да видят доктора, отговорът е кратък: „Да бъда полезен.“
Още от категорията
Виж всички
Предлагат двойките, живеещи заедно, да имат достъп до здравната информация на партньора си