Уплашена съм.

Сериозно съм уплашена, че живея на място, където  под Интернет новина относно абсолютно жалка присъда (глоба от 1500 лв), която получиха трима „мъже” за това, че заляха  жена с блажна боя, от което тя едвам не ослепя... Под същата тази статия чета десетки коментари - „малко й е”, „заслужила си го е”, „тая к*рва к’во е очаквала друго”, „тази е паталогична лъжкиня, играе си с мъжете, малко й е стореното”.

Чета и мисля – какви ли са хората, които изпитват почти оргазмено удоволствие да злорадстват? Не, то не е и злорадство точно. То е уродливото чувство, че е настъпила някаква справедливост. Това е по-страшното.

Толкова сме загубили таланта да отсяваме кое е правилно и кое грешно, толкова сме се зарили в неспособност да дефинираме моралното, и да го следваме, че...

Когато се появява едно момиче на име Нона, което изневерило на някой си Петър, този Петър решава, че ИМА ПРАВО, заедно с приятелчетата си да се изгаври с въпросната Нона, като я залее с блажна боя. Тройно нападение – двама заливат, един снима, всички се смеят, а тя ще се моли да не изгуби очите си. Жестоко.

И тази гавра има почитатели, които дори са леко разочаровани, че наказанието на к*рвата не е било достатъчно! Малко й било.

Това означава ли, че сме се върнали към крумовите закони?

Крадеш – режат ти ръка; изневеряваш – заливат те с боя. (най-малкото)...

Как само с лекота се възмущаваме на чуждото варварство – отвращаваме се от мюсюлманите, които пребиват жените до смърт с камъни, режат глави на журналисти в ефир или закопават прегрешилите мъже в земята до главата...

От нашето лично варварство обаче – ние не се отричаме. А то, варварството, се радва, че ИЗНЕВЕРИЛАТА си го е „заслужила”.

Не се срамуваме. Считаме го за ПРАВИЛНО.

Само дето, когато на едно място насилието е дошло в отговор на постъпка на свободния избор, каквато е изневярата (или аз не съм разбрала изневярата да е инкриминирана и считана от закона като наказуемо действие?!а и да беше инкриминирана, съдът решава какво е наказанието, не Петър и приятелчетата му...) – значи, закъсали сме го.

Да, изневярата е кофти нещо. Не е етично. Не е честно. Може да е мега подло. Обаче, подлостта не подлежи на съдебно преследване. А в съвременния демократичен уж свят, всички сме се съгласили, че изневярата не е „престъпление”, а избор. И е работа между двама души. Техен си проблем! И този проблем не може да се решава с публичен линч, с „винкели”, „киселина” и прочее предложения от коментиращите новините...

Може би Нона е кофти човек. Или пък добър човек. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ всъщност какъв човек е тя. Защото онова, което е направила е в сферата на личното. И там всеки се оправя сам – ще страда ли, ще се пропие ли, ще си намери друга жена ли...Не се знае. Знае се само, че не можеш да се саморазправяш с тормоз...

Онова, което е най-вбесяващо от всичко обаче, е, че оценката „заслужила си го е”, идва от хора, които съм сигурна, че НЕ изживяват всяка секунда според кодекса на честта. Убедена съм в това.

Всъщност точно тия дето крещят – убийте изнверилата, утре ще изневерят, вчера са изневерили, а в други ден ще набият онази, която им е изневерила.

Не за първи път чувам такива реплики. Самодоволни от гадостта.

Чух ги дори преди години покрай случая на Яна в Борисовата градина.

„Ама какво е търсела там, сама в тъмното?”, „Ами къде е тръгнала да се мъкне пияна с няк’ви непознати?”, „Свестните момичета не им е мястото посред нощ в Борисовата, и то сами”....

Слушах тия приказки и мен също ме избиваше на агресия. Искаше ми се да им строша нещо в главите на тия, които го говорят...

Ще си кажеш, че живеем в страната на девиците и порядъчните люде, сякаш сме  изтъкани не от мас и епител, а от добродетел, та ни се струва НЕРЕДНО, че момиче било само, късно, в централна градска градина!

Като поотшумя гневът ми, разбрах, че това е лицемерие и то тепърва ще ни носи още беди.

Първо, защото е жестоко – допуска равенство между избора с кого да спиш и наказанието да бъдеш бит или убит.

Второ, то е нечестно, защото почти всички живеем в пиене, разврат и фалш, но на официално ниво претендираме да сме конкуренция на майка Тереза...

Трето, защото е първобитно. Амебно. Безчувствено. Като камъка, хвърлен по убитата жена на площада...

И четвърто, защото означава, че наистина нямаме мерило. Обществено.

Съдът е измерил – глоба от 1500 лева за гаврата с блажната боя. Коментиращите биха предпочели публичното разпъване на изневерилата и късане на месо от кокал. И всичко това, докато живеем сред останки от държава, останки от нормалност и останки от живот.

Премислих добре репликата „малко й е”.

Напълно вярно... Само една лека редакция: с такова мислене и с тази жестокост към ДРУГИЯ, внезапно осъзнах, че репликата е – МАЛКО НИ Е.

И си заслужаваме живота...

Ева Истаткова, lentata.com