Защо един от най- прочутите български ханове - Крум е вдигал наздравици с посребрения череп на Никифор, а в същото време е заповядвал да бъдат изкоренени всички лозя в държавата? Двоен стандарт или мит са били страшните Крумови закони? Това бе един от въпросите, чийто отговор търсиха новосъздаденото Пловдивско Историческо Общество и изкушени от историята пловдивчани. Първият гост на идеолога на инициативата бе доц. днк Мария Шнитер, автор на 5 книги и десетки изследвания в областта на Средновековие, Средновековна литература и Богослужение, дългогодишен преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”. 

„Българите помнят закона за изкореняването на лозята, защото най- много се разтревожат, че могат да ги оставят без пиене. Но всъщност целта на тези закони е била съвсем друга „ коментира Мария Шнитер и припомни каква е била причината далновидния хан да ги въведе. Ситуацията е описана от византийският лексикограф Суидъс в средата на 10 век. „ Когато Крум победил аварите, той попитал пленниците как си обясняват гибелта на своята държава. Те му отговорили: Увеличиха се взаимните клевети, поради което погубени бяха по-мъжествените и по- умните сред нас. След това престъпниците и крадците станаха съдружници с крадците. Прибави се и пиянството, поради изобилието на вино всички станаха пияници. Притуриха се още подкупничеството и търгашеството. Всички станаха търговци и започнаха един друг да се мамят. От това дойде и нашата гибел“.

Думите на победените авари звучат подозрително актуално и днес, след 11 века, но тогава те са станали причина ханът, загрижен за сигурността на България, постави основите както на правосъдието, така и на социалната дейност в държавата.  

Законите са следните:

Ако някой обвини някой , нека да не се слуша преди да бъде задържан и разследван. И ако се окаже че е клеветил и лъгал да бъде убит.

Никой да не снабдява крадец с храна. Който се осмели – имотът му да бъде конфискуван, а на крадеца да се чупят нозете.

Да се изкоренят всички и лозя.

На всеки просяк да се даде толкова, че да не подлага отново ръка за просия. На този , който не постъпва тъй, да му се конфискува имота.

В общи линии Крум е водил война срещу престъпността и корупцията, а изкореняването на лозята е имало за цел да предотврати пиянството сред народа. Очевидно проблемите на народа ни по онова време не са били много по-различни от сегашните.

Според участниците в Пловдивското историческо общество излишния патос, с който се преподава българската история в училище, не помага на децата да вникнат в дълбочина и да направят реална оценка на мястото, което е имала държавата ни в различните исторически периоди. Първата българска държава е била една от най – големите в Европа и е сериозен съперник на Византийската империя. Между двете могъщи държави се водят войни, но в същото време има и дълги периоди на мир, в които българските и византийските владетели са се борили заедно с арабските орди, които напирали към Европа.

Приемайки християнството Борис I Покръстител, постига това  да бъде поставен като равен на европейската политическа карта . В този момент на тази карта има три големи държави , една от които е България. Цар Борис вече не е езичникът, който прави странни жертвоприношения, а владетел, равен по авторитет на императора. Днес едва ли можем да си представим каква е била позицията на държавата ни тогава!  , коментира д-р Шнитер.

Факти, хипотези и популярни митове за двете  начални столетия на Първата българска държава бяха дискутирани снощи на срещата на Историческото общество в клуб „Петното на Роршах“. Студентите по актьорско майсторство в Пловдивския университет Тихомир Кутев и Янчо Зафиров - Кондрашов създадоха празнична атмосфера за 3 март,  прочитайки знаменитите речи на Любен Каравелов и Стефан Стамболов.

TNS.bg