Общо 136 дни бяха необходими тази година, за да попълним държавния бюджет, а от днес вече ще работим само за себе си, изчисляват икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Първата сметка за България е направена с фокус върху периода 1998-2007 г. "Тогава твърдо решихме, че макар всяка фискална дискусия по същество да е разговор за държавните разходи, то в случая ще се фокусираме върху приходната част на бюджета, търсейки непосредствена обвързаност с това, което излиза от джобовете на данъкоплатците и попада в държавата хазна", каза икономистът.

Оказва се, че този ден у нас настъпва в края на месец май при консолидирани приходи в рамките на близо 40% от БВП на страната. "Тези 40% всъщност бяха една от най-силните фискални котви у нас", заяви той, цитиран от Investor.bg.

От днешна гледна точка картината е различна. След последната ревизия на данните за БВП, отразена и в годините назад, преразпределението в тези години преди кризата вече се изчислява в рамките на 37-39% от БВП. "Консолидираните приходи са си същите – там ревизия не може да има, но знаменателят (размерът на икономиката) се измени. Малко като в онзи виц за изпита по икономика, където 10 години по-късно въпросите на теста са си същите, но вече отговорите са други", посочи Ганев.

С други думи и преди кризата данъчната свобода е настъпвала някъде в средата на май. "В годините на кризата денят идваше доста по-рано (има случай и в края на април), но това беше заради сриването на приходите и появата на големи дефицити през 2009-2011 г. Днес, през 2017 г., приходната част на бюджета е напълно възстановена и преразпределението се върна на нива около 38% от БВП. Както и в първото издание на данъчната свобода (2007), така и днес се налага изводът, че в крайна сметка държавата си гони тези нива на преразпределение и ги постига", обясни още икономистът.