„Много съм самотен, искаш ли да се омъжиш за мен”, с тези думи големият пловдивски художник Димитър Киров е направил предложение за брак на балерината Русалия Кирова. По време на откриването на ремонтирания дом на младоженците, жената си спомня за най-важния ден от живота си – сватбата й. И макар да са изминали 53 години от тогава, спомените й са все едно е било вчера.

Точно 2 години след като ДиКиро е направил оригиналните витражни стъкла в сватбения дом през далечната 1963 година, те са си казали „ДА”.

„Той никога не е предполагал, че точно тук ще се ожени или че въобще ще се ожени”, разказва Русалия.

Тогава все още на 20 години, балерината е била изпратена да учи две години педагогика в Москва.

„Той беше беден, взеха му ателието, тъй като твореше свободно и го лишаваха от изложби. Обади ми се и ми каза „Самотен съм, ще се омъжиш ли за мен”. Какво друго ми оставаше освен да кажа „да””, спомня си още Кирова.

Младата булка обаче е видяла упорство от родителите си, тъй като ДиКиро е бил бедняк.

„Майка ми не ми разрешаваше. Повтаряше ми „Къде ще ходиш”. Роклята ми беше обикновена и къса, тъй като нямахме пари за дълга рокля”, смее се дългогодишната муза на пловдивския творец.

Русалия бе развълнувана отново от творенията на съпруга си, които по думите й „Още 55 години ще радват бъдещите младоженци”.

По време на ремонта майсторите с изключителна прецизност са преместили витражите, без да ги счупят. Произведенията на изкуството са позиционирани на втория етаж до ритуалната зала.